Познавате ли Дон Жуан?

Героят на Байрон, Молиер и Пушкин? Легендарният прелъстител, по който жените въздишат и ронят сълзи? Напереният мъжага, който остава самотник? Класическият Дон Жуан от XIX век и новият, съвременният?

Дон Жуан е джентълмен, чаровник, който дава на жените онова, което искат. Но не докрай. Дон Жуан владее изящното слово. Способен е на всичко, за да притежава една жена. Дори и да убие съпруга й. Дон Жуан на XIX век е галантен, на 20 век е умен и високоморален. Днес е добре облечен и с пари.

В крайна сметка познаваме ли същността на чаровния любовник или само неговата опаковка?

Ето как Алберт Камю обяснява явлението донжуанизъм

Ако беше достатъчно да обичаме, пише той в „Митът за Сезиф”, нещата щяха да бъдат много прости. Не от липсата на любов Дон Жуан сменя жените. Всеки път той ги обича с еднакъв порив и всеки път с цялото си сърце. А всяка жена се надява да му даде онова, което никоя друга никога не му е давала. Всеки път жените се лъжат дълбоко и успяват само да го накарат да чувства нужда от това повторение.

Защо би трябвало да обича рядко, за да обича силно?

Дон Жуан препоръчва преситеността. Когато напуска някоя жена, той не го прави, защото изобщо не я желае вече (хубавата жена е винаги желана). Но той желае и друга и, разбира се, това не е същото. Да съблазнява – това е негова естествена роля.

Но Дон Жуан не колекционира жени. Неговото кредо е: Да обичаш и да притежаваш, да завладееш и да изчерпиш.

Може би ви звучи абсурдно. Но Дон Жуан е абсурден.

Епосът „Дон Жуан” на Джордж Байрон е незавършен поради преждевременната му смърт. Рецензиите са били открито враждебни. Носели се слухове обаче, че сестра му Огъста и любовницата му – графиня Тереза Гуичоли го увещавали да изостави работата си върху произведението.

Творбата на Байрон е първата среща на българския читател с Дон Жуан. Години по-късно сме зрители на романтичната комедия, която разказва за легендарния прелъстител (в ролята Джони Деп) и на няколко постановки на родна сцена: „Дон Жуан” по Молиер – моноспектакъл на българския актьор и режисьор Мариус Куркински и спектакъла на Александър Морфов, в който Камен Донев показва Дон Жуан като поп звезда, чиито почитатели трупат страница след страница в гигантския дневник, с който той се появява на сцената.

Казват, че големите личности били големи любовници.

Може би не до такава степен като Ив Монтан, но и френският президент Франсоа Митеран е имал слава на добър любовник. Митеран обичал женте. И те него. Многобройните му връзки и извънбрачната дъщеря не били тайна. Писателят Жорж Сименон се хвалел, че „притежавал” над десет хиляди жени. Дали цифрата е вярна е без значение, той наистина обичал жените. Сименон официално е имал две съпруги, а любовници… едва ли някой ги е броял. Сред тях била и известната Жозефина Бейкър. Но в края на живота си Сименон останал с една скромна и предана домакиня.

Мария Калас била омаяна от свръхбогатия Онасис и изоставила съпруга си. Но Онасис избрал Жаклин Кенеди, съпругата на също толкова неверния и неудържим Джон Кенеди.

Жените съблазнителки не остават на по-заден план от мъжете.

Класически пример за това е невероятната Марлене Дитрих, за която се говорило, че била фригидна, но фантастична жена. Марлене Дитрих имала слабост към прочути и преуспели мъже, от които направила цяла колекция: като се започне с Гари Купър и Ремарк, та се стигне до вече споченатия Джон Кенеди, когато била на 63.

Художничката Фрида Кало многократно изневерявала на съпруга си Диего Равиера като отмъщение на неговите изневери. И може би наистина е така, защото самият Равиера заявява: „Когато обичах една жена, колкото повече я обичах, толкова повече желаех да й причиня зло.”.

Взаимно си изневеряваха и женените по политически съображения принцеса Даяна и принц Чарлз.

Вероятно Аайнщайн е прав в твърдението си, че бракът е несъвместим с човешката природа.

Е… Обичайте се.