Училище от други измерения

Мултимедии, пуфове и барбарони, яки цветове и готини учители.
Накратко така изглежда желаното училище в представите на ученик от началните класове.

Образованието навлиза в нови измерения. Мастилниците отдавна са забравени, тебеширите постепенно изчезват, на път за миналото са дори химикалите, които иначе са така удобни на учителя да чука с тях по бюрото за тишина или за дъвчене на учениците.

Дървените дъсчици, превърнали се в тетрадки, може би съвсем скоро ще бъдат заменени от таблети, а черните дъски – от интерактивни табла и други модерни технологии. Някогашните дървени скамейки от килийните училища, претърпели малки трансормации през следващите векове, утре ще са ергономични столове от най-ново поколение, които ще са не просто удобни, но и ще са загубили изцяло стария си смисъл – ученикът да стои мирен, неподвижен и като на тръни през целия час. Защото да се люлееш на стола си вече не се смята за неуважение към предмета и учителя или за разсеяност и незаинтересованост, а напротив – за способ за концентрация и усвояване на знания.

Училищната среда се променя с промяната в разбиранията за човека, учителя, ученика и за света. Мрачните килии на черкви, манастири и метоси от епохата на османското владичество се превръщат в светли и просторни стаи през Възраждането. Учителят, който само допреди няколко години отстояваше положението си в йерархията, седейки на висок подиум над нивото на чиновете на учениците, днес стои редом с тях, защото в центъра на учебното пространство се поставя ученикът.

Пренасяме се в съвсем различна среда – не просто от съвременния свят, но от бъдещето.

А как изглежда училището на бъдещето през погледа на архитектите?

Преди 6 години, по своя инициатива Училищното настоятелство на столичното 145-то ОУ “Симеон Радев“ се заема да осигури по-добра среда за учениците и преподавателите. С идеята да осигурят условията, които да спомогнат децата да ходят с удоволствие на училище, родители и учители се срещат с тогавашния главен архитект на София арх. Петър Диков, събират екип от специалисти и започват да работят за промяна на училищната среда. Целта им е да заменят стария “казармен” тип с финландския модел – един от най-добрите и успешни през последните 18 години.

Димитрина Иванова, член на Училищното настоятелство: “Направихме допитване и сред учениците, за да разберем какво искат те. Оказа се, че децата искат да се чувстват в училище като вкъщи.”

От настоятелството възлагат проекта за реконструкция на училищната сграда на екипа на проф. арх. Стефан Попов, който от 80-те години изследва този модел. Когато е готов, е дарен на Столична община. За съжаление, проф. Попов не успява да го види реализиран, тъй като през март тази година ни напуска. Но неговата съпруга д-р. арх. Анета Славова и екипът на “Интегра Консулт Проект” продължават да подкрепят настоятелството в търсене на възможности за осъществяване на идеята училището да се превърне в притегателен център за общността.

Димитрина Иванова: “Вярваме, че ако искаме да променим бъдещето, трябва да започнем от децата. Средата е тази, която ни възпитава. От нас зависи нашите деца и внуци да учат и растат в адекватни условия и да останат в България, когато пораснат.”

Целта е експериментална, иновативна, цялостната реконструкция на училищния комплекс, заедно с прилежащите му дворни пространства на базата на най-новите и най-успешни световни тенденции в това направление, като база за бъдещи усъвършенствания в тази област във всички училища в България.

Какво ще получи училището след реконструкцията:
– централно универсално представително пространство, ежедневно ползваемо от училището за столова на принципа на селфсервиз и периодично по време на празници, както от учениците, така и от жителите на района;
– нов политехнически център;
– нова обща лекционна зала, в която могат да се провеждат лекции/уроци на няколко класа едновременно;
– остъклена и уголемена библиотека точно до входа, отворена за ползване и от външни лица, без те да влизат във вътрешността на училището;
– частично остъклени класни стаи, целящи прозрачност, конкуренция, качество на обучението;
– нова зала със сцена за репетиции, представления, концерти и други общи изяви, защото децата растат чрез изкуство и имат нужда да бъдат звезди.

Нова едноетажна пристройка ще приюти децата от предучилищна възраст. За нея е предвидена принципно нова безкоридорна система на организация, отделен самостоятелен вход, единно общо за тях централно пространство с частично остъклени класни стаи към него, дворни тераси за обучение на открито, директен контакт от класните стаи към двора, спортна зала към общия бъдещ нов спортен център, специално пригодена за малки деца.

Проектът предвижда и ремонт на окаяната спортна площадка и настоящите маломерни спортни зали без връзка помежду си или изграждане на изцяло нова спортна сграда по най-новите иновативни препоръчителни принципи на световната училищна практика в това отношение. След бъдещия ремонт пространството за спорт и отдих ще бъде не просто по-функционално, чисто и красиво, но и ще даде възможност да се прави бизнес чрез ползването на базата и от външни лица.

Главната цел, която макар и бавно, все повече се осъзнава и у нас, е необходимостта от активното използване на училищната спортна база за активни комплексни обществени нужди. Не е нормално една реално съществуваща материална база да се използва по-малко от 25% от своя капацитет, а обществото като цяло да има глад от незадоволени спортни нужди, споделя арх. Славова.

Не е нормално в „Националната стратегия за развитие на спорта 2012-2022” в България да четем следните препоръки: „Придобиване на статут на спортна инфраструктура на училищната спортна база и откритите спортни площадки”, допълва тя.

Какво точно означава това? Това означава, че училищната спортна база и откритите спортни площадки до този момент не се считат и нямат статут на национална спортна инфраструктура. Те не могат да се използват за нуждите на цялото общество. Те стоят празни и заключени през една не малка част от годината.

И не на последно място е преустройството на училищния двор, което предвижда да бъдат създадени отделни входове за влизане на всека една възрастова група в сградата, общоползваемо дворно пространство, дворни тераси за обучение на открито, директен контакт с класните стаи, там където е възможно, възможност за ползване на спортната част целогодишно при удължено работно време, цветни лехи за био експерименти.

Реално ли е да се постигне нещо подобно и в България?
„А защо не? Можем да построим един междуучилищен обществен център, който да поеме всички общи дейности за цялото население за района” – убедени са архитекти, учители, ученици и родители.

Защо държавата да подкрепи едно такова начинание?
Защото се спестява от дублиращи се места за различни дейности: спорт, обучения, специализирани дейности (курсове, творчески ателиета), общи събирания на хора от различни възрасти и интереси. При това, става дума не за познато ни използване на сградата 26%, а за целогодишно ползване всеки ден, включително събота и неделя, по 15 часа на ден. Неща, които ще носят и допълнителни приходи на държавата и училището. И всичко това е подчертано изявена нова тенденция в световната практика.

И докато проектът за столичното 145 ОУ е в процес на набиране на средства, за да бъде реализиран, то един друг – този на Лусио архитекти – вече радва децата на Първо основно училище “Никола Йонков Вапцаров” в град Берковица.

На 5 октомври се открива новият Център по природни науки и предприемачество, дело на младите архитектки Виолетка Славова и Мария Стайнова. След следване и работа в Италия, Холандия и Испания, двете се завръщат в България и печелят в конкурса “Училища на бъдещето” на Фондация Америка за България и Академия Градът.

Арх. Славова и арх. Стайнова са и лектори на тема “Третият учител: важността на средата в учебния процес” в конференцията DigitalKidz.

Обновеното пространство позволява 18 режима на учене: учене от връстници – менторство, индивидуално с учителя, работа в екип, учене чрез мобилни технологии, провеждане на дискусии, интердисциплинарно учене, учене чрез природни наблюдения и чрез изкуство, учене чрез движение и игра и др.

Организация, гъвкавост и уют, осветление и акустика, персонализация са сред основните елементи в процеса на реализиране на пространството. Прибавяме технологии, цветове и идентичност и получаваме добрия краен резултат.

Проектът е реализиран с външно и със собствено финансиране.

Колкото и далеч в историята да остават старите училища, те винаги ще ни напомнят за това, че да бъде създадено едно училище, трябва желание, воля и дарители. Тоест хора, които вярват, че инвестицията в образованието винаги носи ползи за обществото.

Тази идея са споделяли мнозина далеч преди нас. Първото Взаимно училище, открито през 1835 г. в Габрово, се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват местни жители. Известният габровски лекар, общественик, краевед и дарител д-р Петър Цончев подарява на Априловската гимназия 100 000 лв. за основаване на фонд за бедни ученици, а съпругата му Стоянка Иванова Калпазанова – Цончева предоставя 300 000 лв за построяване на гимнастически салон („Дом за телесно възпитание“) и на музей в двора на гимназията.

Известно е и дарението на Евлогий Георгиев за създаване на висше училище в България.

В сборника „Дар и култури на дарителство за образование: теории, институции, личности“ Пепка Бояджиева и Росица Стоянова очертават контурите на специфично интердисциплинарно изследване на дарителството в областта на образованието.

Едно от най-големите по размер дарения за подпомагане на българското културно-просветно дело е това на Димитър Хадживасилев, роден в Букурещ в семейството на заможен българин от Свищов. През ноември 1885 г. той прави дарителски акт в полза на Свищовската община в размер на 240 хил. златни лева, като в мотивите си отбелязва, че народното образование е „единственото средство за благото и величието на България”.

Д-р Никола Василиади – лекар и общественик, който живее в Румъния и участва активно в инициативите на българската емиграция, завещава цялото си имущество (на стойност 300-350 хил. лв.) за просветни цели. През 1881 г. с основната част от завещаните средства той изразява желание да се учреди фонд „Д-р Никола Василиади” за създаване на политехническо училище в Габрово. Така от началото на ХХ в. до днес Техническото училище в Габрово, носещо името на своя благодетел, успешно подготвя специалисти за българската промишленост.

Пример за участие и на местното население в благодетелството е Държавната девическа гимназия „Баба Тонка” в Русе. Свидетелство за това са учредените частни дарителски фондове. Благодарение на щедростта на хора от различни социални и професионални групи от началото на ХХ в. до 1944 г. техният брой нараства на 25, създадени съгласно завещания или доброволни дарения в пари, имоти и ценни книжа. Благодетелите определят целта на своя жест, посочват името, което фондът трябва да носи. Те възлагат управленските функции на учителския съвет, който изпълнява „волята” на дарителя. Капиталите се внасят в местните клонове на Българска народна банка или на Земеделската банка, а само годишните лихви се използват по предназначение: за даване на стипендии, на финансови и предметни помощи и награди, които са зависими от размера на дарените средствата.