Вятър работа

– Какво правиш?
– Нищо, на работа съм.

Тези реплики са ви познати, нали. Замисляйки се или не какво послание носят, волно или неволно сме ги изричали не веднъж.

Без да си даваме сметка, че всъщност те показват отношението ни към работата и работното място, упражняването на професията и работенето за пари по принцип. Особено когато това, което работим не ни харесва и не ни удовлетворява емоционално и финансово. И най-вече, когато изобщо не ни се работи.

Някои хора, докато са на работното си място, си скролват във Фейсбук, или гледат филми и спортни събития в интернет, цъкат игри…

Други пък си мислят за куп трудови дейности, които в този момент им се струват много по-важни и по-смислени – като например да си измият колата, да си изчистят дома, да прекопаят градината, да си довършат ремонта… Тоест, все неща, чиито резултат могат да видят на мига, а не да се терзаят над въпроса кой получава наградата за моите усилия.

Трети, докато са на работа, мислят как да врътнат някоя далавера, да изкарат някой лев, или пък работят паралелно нещо друго и така изкарват пари в работното време, предназначено за основните им професионални занимания.

А някои просто не мислят за работа. Или изобщо не мислят.

През есента на миналата година излезе една интересна статистика, според която около 330 хиляди са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта, тоест не търсят работа. Месечният им доход показва, че се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството, получават ренти или доходи от чужбина

Да си на 35, сравнително безгрижен, физически здрав и да живееш с вашите си е съвсем в реда на нещата за много от младите хора. Без ангажименти.

Отношението ни към труда във времето е запечатано и в родния ни фолклор – от „Който не работи, няма да яде” до „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл”.

Лошото в случая е, че и акълът взе да се намира все по-трудно. Или казано на езика на пазарната икономика – стана дефицитна стока. И може би този процес е съвсем закономерен с оглед на факта, че в съвременното ни пазарно общество (поне такова се изкарваме) материалното има превес над абстрактното. Вероятно и затова рекламите винаги подчертават, че предлаганият продукт има “видим ефект”. Защото, ако ефектът на едно нещо не го видим сега, веднага, просто няма да сме доволни като клиенти.

“Клиентът не бива да чака“, казва една добре позната сентенция. А онова, което не казва е, че ако все пак почака, може да започне да мисли. А почне ли да мисли – лошо… Затова и пазарният ни принцип, крепящ се на бързооборотните стоки и услуги, бързите кредити и бързите задлъжнявания не се нуждае от много много акъл.

И добре, че е така, защото в противен случай просто щеше да рухне. Или иначе казано – за 28-30 г. на демократичен преход си построихме пазарна икономика, която хем да я мързи, хем да е без акъл. А това вече си е тема за дисертация – било в УНИБИТ, било в УНСС.

Има и една друга сентенция, приписвана на Наполеон. Според нея, корсиканският пълководец (понеже Наполеон е корсиканец, не французин) е заявил, че в армията му винаги ще се намери място за умни и работливи офицери, в нея има място за умни и мързеливи офицери, има място даже и за глупави и мързеливи офицери, обаче за тъпи, а работливи офицери място няма.

Дали го е казал Наполеон, дали някой друг – няма такова значение за нас. По-важното е, че формулата е вярна – работа без акъл не бива.

Изхождайки от тази формула, за нас – пазарното общество на демократична България, процесите, които се развиват са по-скоро успокояващи. Тъй като тенденцията на затъпяване се увеличава, то радващото е, че и тенденцията към мързел върви в същата посока. Или иначе казано – абе, може и да е тъп, но пък е мързелив.

В близко бъдеще горе-долу така може да се изчерпи профила на един идеален кандидат за работа в пазарно общество, като нашето. Средностатистически профил на “средна класа”, която единствено може да поддържа и крепи подобен (пазарен) механизъм. Докато не настъпи рухването…

То обаче не зависи от нас. Затова – спокойно, да празнуваме празника на труда, после и празника на духовността. И докато за първото все пак имаме някакви представи, то за второто само сме чували. Ама дали сме мислили???