Коя жена е истинската жена?

Снимка: Kemi Schneider

Богиня, пророчица, мъченица, самодива, вещица… Майка, съпруга, любовница… Бленувана, отхвърляна, възхвалявана, поругавана… Жена. С различни имена – Ева, Мария, Венера, Нефертари, Клеопатра… Ралица, Албена, Ирина… Фрида Кало, Мерилин Монро… или Златка.
Както се казва – всекиму жената.

В навечерието на женския празник разговаряме с една жена, която никога не празнува 8 март – Силвия Томова.

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“, „Тит от Никомедия“, „Печатарят“, “Милост за приятелите” и “Грохот”. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски.

Вероятно не веднъж сте срещали текстове „наръчници” от типа „Десет причини защо жената казва НЕ”, „Три причини жените да слагат рога на мъжете”, „7 причини да намерите момиче, което чете книги” или „20 причини да излизаш с момиче, което пие бира”, както и „Наръчник на неомъжената жена” и „Наръчник за разгадаване на жените”. Все едни „опити” да посветят мъжете в женското тайнство или да дадат алиби на жените, че присъстват в живота на мъжете.

Как Силвия Томова се отнася към тях? – Просто не ги чете.
„Същото се отнася и за всяка книга за самопомощ, всякакви сладникави женски романчена, сантиментални книжлета и псевдооткровения, които претендират, че могат да ми кажат истината за света, галактиката, жената или мъжа, цялата вселена и всемира. Апропо, „женски“ книги се пишат не само от жени. Познавам десетки автори мъже, които пишат като жени. Тях също не чета.”
„Смятам, че е нелепо да се говори за „женско писане“, както го правят някои критици… Не разделям литературата на „женска“ и „мъжка“. Една книга или е написана талантливо, или не е. И няма никакво значение дали е написана от мъж или от жена.”

Що се отнася до феминистките борби Силвия е категорична: „Докато феминистките се занимават с политики, служейки като пионки в противоборството между два политически лагера и загърбвайки социалната страна на въпроса, аз няма как да изпитвам симпатия към тях. И честно, не ме интересуват.”
Напомняйки, че женското движение по света е започнало със социални искания, тя отбелязва, че те сега са на заден план. „В България заплащането на труда на жените и мъжете все още не е изравнено. С такива проблеми трябва да се занимават феминистките, доколкото ги има.”

Критична е и към медиите…
„Ако се вземе предвид спора за това има ли жената права и дали е потискана от по-силния пол, е странно, че в българския ефир, например, има предавания като „Смени жената“… Намирам това предаване за подигравателно, защото внушава, че жената е нещо като домашен робот, който може да си смени собственика. В същото време по телевизионните реклами дефилират всякакви красавици, които трябва да ни убедят, че с едно обаждане по телефона за кредит, можем да променим кардинално живота си.
Е, не вярвам в тези неща…”

И към Холивуд.
Защото: „Именно там напоследък се крои „правилната представа“ за жената и се опитват да я рамкират според новата и правилна полит.-линия. Жените са впрегнати в какви ли не неприсъщи им роли, като това да се правят на клоуни в тъпанарски костюми по улиците на САЩ с една едничка цел – да се върне Хилари Клинтън на власт и да се внуши колко ужасен е президентът Тръмп… Намирам тези игри за тъпички, за опит за промиване на мозъци и не свързвам нито един женски протест в САЩ с правата на жените.”

Питаме Силвия Томова коя жена е истинската жена, а тя отговаря – „всяка жена, родена с две хикс хромозоми, която се чувства добре в кожата си”:
„На фона на световния разговор за трансхуманитарната революция, която ни обещава, че роденият утре ще може да си избира не само пола, а и способностите, думата истина придобива съвсем различен смисъл. Вероятно всеки, независимо от биологичния си пол, ще получи право да се определя като какъвто пожелае. Така, убеждават ни, хората ще са напълно свободни. Разбира се, аз се надявам да избегнем такова бъдеще. Защото тогава вече няма да говорим за човек, а за постчовек. И не за жени и мъже, а за някакви други същества, хибрид между изкуствения интелект и биологичното, някакъв чудовищен киборг…
А истинска жена е всяка жена, родена с две хикс хромозоми, която се чувства добре в кожата си.”

Жената все още ли е „нежния пол”?
„Ако питате десет различни жени, ще получите десет различни отговора. Не мисля, че жената губи от женствеността си, ако трябва да се справя с различни предизвикателства, нито че жената трябва да е просто украса – да не работи, да не твори и да е допълнение към мъжа. Но всяка жена сама определя параметрите на живота и поведението си. Няма универсални отговори.”