(Не) е смешно през 2017-та

Ти отмина, ти отмина…, се пее в една песен по текст на Павел Матев. Макар в нея да не става въпрос за старата година, все пак е добро начало на ретроспекция на това, което стана през 2017-та.

А то стана, к’вото стана…

За разлика от тази, миналата година я срещахме в преспи и виелици – на места толкова силни, че в Бургас в навечерието на 2017-та беше като при Сталинград в навечерието на 1943-та. За разлика от тогава обаче този път капитулация не последва.

А иначе докато тука си се борихме с времето съседите ни в Турция преживяха още един атентат, който отне живота на 39 души.

Бан Ки-мун ни каза “чао” и на поста генерален секретар на ООН застана Антонио Гутериш. Не във връзка с това, но някак си същевременно в Германия издатели отчетоха, че новото издание на “Моята борба” на Адолф Хитлер, което излезе в началото на 2016-та, се е превърнало в бестселър.

В средата на януари един влак нажежи обстановката в Западните Балкани и то само ден след като лидерите на двете етнически групи, населяващи Кипър, предприеха стъпка към споразумение, макар после да изтанцуваха две назад и до окончателно договаряне така и не стигнаха.

Междувременно Антонио Таяни бе избран за председател на Европейския парламент, а пък ние си избрахме лого за председателството  на Българя на Съвета на Европейския съюз, което започна от началото на новата година под мотото “Съединението прави силата”.

Да, ама не. Миналата година по това време президентът Плвнелиев и вицепрезидентът Попова приключиха мандата си  леко разделени в оценките си за свършената работа.

След тях дойде Румен Радев и още в стъпителното си слово пред парламента стана ясно, че всяка жаба трябва да си знае гьола.

А в САЩ дойде Доналд Тръмп. Реакциите от всички точки на света бяха незабавни.

В края на януари миналата година 43-тият парламент отиде в историята, а президентът назначи Огнян Герджиков за служебен премиер.

Междувременно германският финансов министър си призна, че май са се пообъркали с политиката на Меркел за отворени врати, която вкара в страната над милион мигранти.

На този фон Сърбия и Гърция се “договориха” да създават Висш съвет, където двете правителства да заседават съвместно. Това трябваше да стане през пролетта на 2017-та. Още го чакаме…

У нас БСП проведе конгрес, който навя спомени за Априслкия пленум – и Корнелия стана председател.

В Русия губернаторите на отделни области почнаха да си дават оставките. Нещо, което не се хареса на Путин и той тактично прекрати този процес. И с кекс и без кекс – всичко е точно.

Междувременно Япония и Русия подновиха спора за съдбата на Курилските острови и последната реши да увеличи военния потенциал по границите си.

В САЩ Тръмп продължи да гради имиджа си като го раздава лошо, а в Турция за това се погрижи новият филм за Ердоган, който излезе в навечерието на референдума за промени в конституцията на страната.

А допитването разпали едни такива страсти, че половин Европа зор заман се вкара в дълъг турски сериал. Като се почна от основната опозиционна партия в Турция, Републиканската народна партия, та чак до Австрия, Германия и Холандия. Ердоган обаче не остана длъжен на упреците им.

И докато се кара със западняците Ердоган посети Путин в Москва, където двамата лидери съобщиха, старите търкания между тях са забравени.

През март Германия получи нов президент, но старите дразги с Турция не просто останаха, а и се увеличиха.

Междувременно Русия си върна и последния външен дълг, който наследи от СССР, а лидерите на страните-членки на ЕС подписаха Римската декларация с нейните четири принципа за бъдещето на общността – сигурност, просперитет, социална справедливост, единство и сила пред света. Хубаво, ама дай да ги видим…

В края на март у нас си направихме избори за нов парламент, а пък ВАС отмени идеята на бившия здравен министър Петър Москов за пръстовите отпечатъци.

В Косово Тачи се раздели с идеята да си има собствена армия, а в началото на април Александър Вучич стана президент на Сърбия.

Външният министър на Обединеното кралство обвини Сирия, че е употребила химическо оръжия, а след няколко дни САЩ нанесоха удар по тяхна военна база. Малко по-късно решиха да хвърлят и “майката на всички бомби”… в Афганистан.

В Турция се проведе референдум за промени в конституцията, който раздели гласоподавателите почти 50 на 50, но на сто процента Ердоган си навлече гнева на радетелите за правата на човека по света.

И докато в различни точки на планетата ври и кипи от събития, които ще продължат и през 2018 година, у нас тихо и кротко започна работа 44-тото Народно събрание. Дори в Македония съставянето на правителство разгорещи страстите като на македонска сватба.

На 30 май македонският парламент започна работа със слово на албански език, а на 1 юни – Деня на детето, Зоран Заев стана премиер на страната.

Миналата пролет Еманюел Макрон стана новият президент на Франция. Успя да спечели гласовете на народа, както с визията си за бъдещето на страната и ЕС, така и с визията за живота и за любовта по френски.

А през цялото първо полугодие КНДР не спираше да стреля с ракети…

В Турция Ердоган, освен президент, очаквано стана и председател на управляващата партия.

САЩ пък започнаха да доставят оръжие на кюрдските Сили за народна самоотбрана и вбесиха турския президент.

Черна гора влез в НАТО. В Саудитска арабия кралят посочи нов  наследник на трона, който ударно започна нови политики.

Опозицията в Турция поведе “Марш на справедливостта”, а в началото на август България и Македония подписаха Договор за приятелство, в който македонската опозиция видя голяма несправедливост.

По-късно, през октомври, Ердоган пък намери много нови приятели в Сърбия.

А Ким Чен Ун продължаваше да си играе с червеното копче…

През есента се проведоха редица избори.

Резултатите от вота в Германия вкараха страната в политическа криза поради невъзможността да бъде съставено правителство. Австрия избра парламент и бившият външен министър Себастиан Курц получи мандат да състави правителство.

Предсрочните парламентарни избори в Япония спечели партията на премиера Шиндзо Абе.

А в Китай жълтият дракон Си Дзинпин спечели всичко

Иракски Кюрдистан проведе референдум за независимостКаталония също гласува за независимост. И стана тя каквато стана…

През декември Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, а Организацията за ислямско сътрудничество призна Източен Йерусалим за палестинска столица.

Така 2017-та година си отиде, но ни остави продълженията на тези истории, които ще следим и през 2018-та.