“Не е смешно” представя 3D Коледа

 С участието на отец Ангел Ангелов и психолога Пламен Димитров

„Коледа не е нито време от годината, нито сезон, а нагласа.“ Калвин Кулидж

Запалена камина, аромат на канелени сладки и чай с портокалови корички, тиха музика, хубава книга, чорапи на еленчета, светлинки в елхата, снежинки по прозорците…

Това би било една чудесна реклама по Коледа. И вероятно би се харесала на повечето от нас, защото в това време на годината мечтаем повече от всеки друг път за уюта на дома, топлината на любовта и спокойствието около и вътре в нас. Казваме си: какво му трябва на човек – чаша чай, джинджифилови курабийки и прегръдка, и сякаш ставаме по-добри.

Да, ама не. Простотата на битието ни е краткотрайна. Понякога секунди, колкото една реклама. До следващата, която по изящен начин ни манипулира да поискаме и това, и това, и това и ни обзема духът на облагороденото от рекламите послание, което се превръща в наша надежда, че пазарувайки за някой друг, светът ще стане по-хубав, а ние по-човеци. А компаниите добре знаят, че емоциите влияят пряко на потреблението. И използват това – създават атмосферата на празничност и приказност с хиляди светлинки, прекрасни цветове, музика, елфи, ангели и разбира се Дядо Коледа, за да се загубим в магията и да забравим за сивото ежедневие, да разтворим сърцата и портфейлите си и да бъдем щедри към близки, приятели, пък и към себе си.

Но “ако възприемаме раздаването на подаръци като някакъв способ, с който можем да премахнем част от своята греховност, това не е истина”, казва отец Ангел Ангелов.

Мигът на интимност, на вглеждане в душата, на връщане към изконните ценности, е като остров в консуматорското ни ежедневие. Всеки казва, че най-важно е здравето и любовта, но всеки търси коледния си подарък под елхата.

Отец Ангел Ангелов не вижда нищо лошо в предпразничното пазаруване. “Даже цялата тази празничност в магазините е нещо хубаво”, смята той, защото “всички тези песнички, независимо дали са на български или на английски, някъде дълбоко в себе си носят този зародиш на Рождество, че Бог идва при нас.”

“Лошо е – казва той, – когато единствено стоим в мола и цялата празничност на вечерта е сведена до подаръка.”

Или до пребогатата трапеза. Българинът обича да купува – като че ли се презапасява – от всичко по много. И често става така, че колкото по-бедно живее, харчи повече необмислено, взема заеми и кредити, подвластен на декемврийската еуфория.

А “тази вечер е толкова хубава, толкова празнична, че винаги се нуждае от някаква приказност и ние постоянно търсим тази приказност. Нощ на чудесата. Като най-голямото чудо е идването на Бога.” – казва отец Ангел Ангелов, за да ни припомни какво сме забравили. “Всичко е много интимно. Коледа носи тази интимност в себе си, сплотеност в семейството, топлината, разбира се и любовта. Хората не трябва да задържат любовта си, тя затова е любов – за да я даваш на другите.”

Според психолога Пламен Димитров храмът в нас е отворен както за близките ни, така и за самите нас. “Както и да използва празниците всеки от нас, дълбоко в него те са възможността за една интимна среща със самия себе си.”, казва той.

Каква е тази тайнствена среща в рождествената нощ? Раждане на бога ли само празнуваме или и раждането отново на доброто в нас?

Пламен Димитров: “В задъхания ритъм на работното ежедневие нас рядко ни окуражават да се вслушваме в своето шесто чувство, във вътрешния глас на осъзнаването на собственото ни битие. Всъщност, точно обратното – делниците ни тласкат непрестанно да се съобразяваме с външни гласове – с гласовете и изискванията на родителите и близките ни, учителите и началниците ни, правилата, ритуалите и правителството ни. Всички те ни инструктират наяве и насън как да живеем живота си.

На фона на толкова съветници и доброжелатели всички идващи от дълбочините на собственото ни Аз желания и прозрения започват да ни се струват подозрително егоистични или застрашително неуважителни, и следователно, нуждаещи се от постоянен и строг самоконтрол. Е, в съкровеното за всеки времепространство на празниците това може временно да се отмени, защото задачата на смисленото прекарване на празниците е да възстановим вроденото си право на вслушване във вътрешния ни глас. У всеки от нас съществува такова шесто чувство, такава способност за екзистенциално самосъзнание. И всеки от нас, ако наистина осъзнава жизнеутвърждаващата задача на празниците по Рождество и Нова година, пресътворява своя самобитен начин на съществуване в света като приемлив компромис между това как разбира самия себе си и това как възприема света с възможностите и ограниченията му за всеки от нас.”

Отец Ангел Ангелоов: “Мисля, че много сме се отдалечили от самата мистика на Рождество Христово. Даже ние заменихме самия празник като Рождество по плът на нашия Господ с тази думичка Коледа. Не казвам, че е нещо лошо, то е съвсем естествено, но забравяме, че в крайна сметка празнуваме неговия рожден ден. И този рожден ден е нещо много различно. При нас идва самия Бог. Тоест велика е тая тайнственост, в която Бог става плът.

Това е невероятен акт на човеколюбие, който по никакъв начин чрез слово не можем да предадем. По никакъв начин не можем да изпитаме и тази любов, която бог дарява на този свят. Но тогава, когато сме устремени и ясно осъзнаваме величието на деня, вярваме, че се преизпълваме с любов.”

Какво пренасяме от Рождество в Коледа?

“Радостта. В тази нощ всички трябва да се радват.”, с усмивка отговаря отец Ангел Ангелов.

“Хората се радват, осъзнали – неосъзнали…”. Затова “хубаво е да разясняваме все повече и повече на децата си важността на деня, че го именуваме празник, не защото е лишен (празен ден) от задължения, а че е в следствие на дадено събитие.”

“В християнството винаги събитието е водещо. Нашият Господ не е написал нищо, а всичко като учение го е предал в събитието. От тук нататък ние трябва да живеем в това съ-битие, тоест да приемем битието.

В църквата всеки ден се чете Евангелието и то не затова защото хората не го знаят, а по този начин ставаме истински свидетели на това събитие, за което става въпрос в текста. Ние свидетелстваме през вярата си или чрез очите на вярата, че реално присъстваме на това събитие.

Същото е и с празника. Ние свидетелстваме, че сме с пасторите, чуваме ангелската песен и виждаме ангелите радостни заедно с това семейство, което получи най-големия дар – самият Бог става дете, за да бъде при нас.”

Как празниците ни правят различни от делниците?

Пламен Димитров: “Психологически празниците – особено коледните и новогодишните, – са важна част от жизнения път на всеки човек. Те символично са като кратка и дългоочаквана спирка по този уникален за всеки от нас екзистенциален маршрут, на която – съзнателно или не, – проверяваме как сме движили и докъде сме стигнали на този етап от пътуването през битието си. Те са спирката, на която отчитаме напредъка, събираме сили, пренареждаме багажа и правим важни избори за това как и накъде да продължим в следващата си обиколка около слънцето.

За всеки човек празникът е уникална възможност за пренареждане и равносметка за най-важните неща в живота му – постижения, отношения, чувства и решения. И всеки е в правото си да направи от общите за човечеството празници възможно най-нужното на психиката и тялото му – весели забавления и мечтан отдих от ежедневието, честен самоанализ и споделена с най-значимите за нас хора рефлексия върху опита, припомняне на мечтите и желанието да сме по-добри и по-щедри, селекция на основните приоритети и реорганизация на надеждите и плановете за краткия ни живот, решаване на нерешените проблеми и проверка на връзката ни с действителността и другите в нея, и дори, – временно убежище от плашещата ни реалност около и вътре в нас.”

Весела Коледа и щастлива Нова година!

В текста са използвани снимки от коледния каталог на И АЗ МОГА / I CAN TOO с детски рисунки, които можете да поръчате и така да подкрепите деца със специални нужди. Повече за инициативата може да прочетете на www.icantoo.eu