Принадлежността оформя ценностите. Ценностите създават мирогледа

На Хелоуин тя може да бъде в костюм на вещица, да прави фенери от тикви и да помага на децата сами да сътворят своите маскарадни костюми. Но от следващия ден тя отново ще бъде будител. И не защото е 1 ноември – Денят на народните будители, а защото това е нейното призвание.

Тя е една чаровна дама, която обича децата и ги учи да открият себе си в културното разнообразие, в което живеят, да знаят кои са, но и да уважават другите.

Интервю с Жени Попова – творчески ръководител на формация “Родна Стряха” – проект, насочен към българските деца в Торонто.

***

Хелоуин срещу Деня на будителите – това е дебат, който се възобновява ежегодно в навечерието на двата празника. Всеки октомври противопоставянето родно – чуждо става тема на разговори и спорове “за и против”. Навременен, закъснял или излишен е този дебат?

Щом съществува подобен дебат и то всяка година, то вероятно точно такъв дебат е изключително нужен на нашето общество и, предполагам, много важен.

Какво според вас подхранва страховете от това, че ще пожертваме нещо свято (в случая Деня на българските будители) за сметка на поредния внос (Хелоуин)?

Мисля, че хората, които се страхуват, имат своите основания да се чувстват така, защото в последните няколко десетилетия сме свидетели на бурни обществени процеси, заплашващи да заличат наши светини. Също така всичко чуждо и ново много лесно става модерно, защото е непознато и разбира се интересно.

Според мен обаче е изключително важно да се разграничат нещата. В случая Хелоуин няма как да заличи Деня на народните будители, най-малкото защото това са съвсем различни и несравними сами по себе си неща.

Едното е маскарад, който се отбелязва най-вече в англоезичните страни като Великобритания, Канада и САЩ, но в днешно време той съвсем е загубил смисъла си на келтски езически ритуал. Към момента празникът се възприема като една забавна и изпълнена с много емоции вечер, в която участие вземат най-вече децата. Те са облечени в костюми, които, ако се спазва традицията, е важно да са страховити, но в днешно време и особено по-малките деца, които наистина се забавляват на този ден като на карнавал, избират да са супергерои или герои от приказките, вълшебници и феи, принцове, рицар и принцеси, а така също космонавти, полицаи и пожарникари. Тези весели деца чукат на хорските врати и пеят детски песнички, срещу което получават лакомства.

Както виждате традициите не са това, което са били в миналото и дори в страните, където Хелоуин традиционно се отбелязва нещата не са така зловещи, както в миналото. Символиката на празника е да се прогони злото.

Нашите кукери се маскират, за да прогонят злото. Лазарките и коледарите ни пеят от врата на врата и получават дарове. Не смятам обаче, че някой от тези наши пъстри празници е застрашен от изчезване точно заради Хелоуин.

Денят на народните будители пък от своя страна е просветен празник. Той обаче е един по-млад празник, който се чества от 1992 година и не е бил от онези общобългарски празници, с които е израснало поколението на днешните родители. Та затова вероятно се налага по-ревностно да го браним, особено когато такъв ден е в близост в календара с Хелоуин, който разбира се е много по-привлекателен и вълнуващ за нашите деца.

Независимо от ежегодните дебати на тазаи тема на мен ми се струва, че Хелоуин не застрашава Деня на народните будители. По-опасно смятам, че е, примерно, когато заменяме хубавите български думи с ненужни чуждици.

Нормалмно е в днешния глобален свят културите да взаимстват една от друга. Това е неизбежно.

Най-близкият пример би бил с нашия Дядо Мраз и неговата баба Виелица, които са съществували в българската литература и се споменват от Елин Пелин за първи път като олицетворение на Зимата в разказа му “Дядо Мраз и внуците му”, 1910г. Тогава Дядото не носи подаръци на децата. По-късно на нашите родители и на нас самите Дядо Мраз, който е винаги придружаван от Снежанка, носи подаръци в Новогодишната нощ и очаква от децата да са слушали и да му изпеят песничка. А за нашите деца пък той се превърна в Дядо Коледа и вече пристига точно на Коледа.

Истината е, че е времената се менят, празниците също.

Как да запазим националните си традиции във все по-голямото културно разнообразие, което ни заобикаля? Как културните различия могат да бъдат полезни за изграждането на светогледа на децата без да се загубят в многообразието?

Първото и най-важното е да научим децата си да принадлежат. Към идея, към кауза, към Род и Родина. Това ще им даде възможност по-късно и да изберат да се разграничат. От идея, от кауза, от чужд род и чужбина.

Този отговор може и да прозвучи романтично, но чувството за принадлежност е от изключителна важност за израстването на човека. Важно е децата ни да познават българската история и култура, нашите традиции и обичаи, за да знаят кои са и след това да могат да изберат кои да бъдат! Преди да се разграничим от останалите и да се оформим като индивиди със собствени уникални способности и отличителни черти и преди да съумеем да открием сами себе си е нужно да сме имали възможността да принадлежим. Можем да започнем от семейство, род, родина, етническа или социална група, група по интереси или специфичен кръг от приятели. Примерите са много. Важното е да успеем да принадлежим някъде и там да ни е уютно, за да можем след това да се осъществим като личности.

Аз вярвам в това, че днешните деца са личности, които ние възрастните имаме задължението да научим да могат да принадлежат, а утре те ще изберат какъв свят ще творят.

Принадлежността оформя ценностите. Ценностите създават мирогледа.

Как се учат на принадлежност деца, чиито родители са избрали да живеят далеч от родината? Как се самоопределят, как се възприемат?

Българчетата в чужбина, може би точно защото са далече от родината, са изключително любопитни и силно се вълнуват винаги, когато почитаме нашите си традиции и изпълняваме нашите си обичаи. Децата ни знаят всичките онези празници, които сме им показали и винаги ги очакват с нетърпение. Бих казала, че нашите деца обичат всички български празници, защото в стремежа си да ги научим, ние влагаме много по-големи усилия, за да пресъздадем съответния празник пъстро и ярко, за да бъде той запомнящ и приятен, за да бъде очакван всяка следва година.

Вярвам, че българите в чужбина ревностно пазим традициите си и се гордеем, че сме българи. Мисля, че повечето от децата ни се самоопределят като българи и също се гордеят с произхода и корените си.

Моето дете (7г.) се самоопределя като българче, но знае, че наред с българските ни празници, е не по-малко важно да показваме уважение и да отбелязваме и празниците на страната, в която живеем сега. Гоним яйца и търсим Великденския заек, правим валентинки за Св. Валентин, приготвяме пуйка за Деня на благодарността и пеем химна на Канада със същата гордост, с която пеем “Мила Родино”. Имаме място в сърцата си и за родното, и за новото.

Ние живеем в Tоронто, Канада. Това е един от най-космополитните градове на света. Тук всеки уважава и проявява интерес към културата на другия. Така и ние показваме и разпространяваме културата на България при всяка възможност.

В Торонто сме наистина щастливи да имаме най-разнообразни български формации – групи за народни танци, училища, изпълнителски формации и театрални студиа за малки и големи. Всички те участват и претворяват България за канадския зрител на различни и многобройни фестивали.

Българчетата в Торонто имат немалко възможности да се докосват до нашите обичаи. Познават пъстротата на нашите народни танци и фолклор, не веднъж са виждали лазарки, кукери, коледари. Знаят дори какво са нестинари. Участват в месенето на козунак, в боядисването на яйцата, в приготвянето на никулденския шаран и разбира се на коледната трапеза. Правят мартенички и с гордост закичват с тях своите съученици в канадското училище. И всичко това благодарение на онези съвременни будители, които винаги ще носят България в сърцето си – Родители и Учители, които създават тази магия макар и далече от Родината.

Аз съм творчески ръководител на една от многото формации, за които става въпрос по-горе – “Родна стряха”. “Родна стряха” е проект, насочен към българските деца в Торонто, с които работим в две основни направления – изкуство (изобразително и приложно) и езикознание. Нашият учебен календар следва празничния и традиционен български календар. Целта ни е да запознаваме децата с обичаите, историята, културата и религията на нашата родина. Заниманията при нас са организирани под формата на кръжоци и ателиета, а също правим и куклен театър.

Вратите ни са винаги отворени за всички дечица, които не са българчета, но са любопитни за нашата култура. Често насърчаваме дечицата да канят своите приятелчета от канадското училище да ни гостуват за направата на сурвачки и мартенички и с гордост можем да споделим, че винаги подобни покани са били уважавани. Две поредни години ние празнуваме Европейския дена на езиците и отново посрещаме приятели, които не говорят български.

Щастливи сме също, че миналата година Денят на будителите постави края на един наш проект за превод на българска народна приказка, в който се включиха 12 дечица. Направиха чудесни преводи, а някои от приказките имахме удоволствието да драматизираме на английски по случай 24 май, когато бяхме поканили дечица от гръцката, руската и румънската общност, за да научат повече за нашия фолклор.

По време на съботните ни литературни ателиета ние четем приказки на български език, не само защото това е най-лесният начин за развитие на речта на българчетата, но и защото всички деца обичат приказките, особено когато приказката оживява и най-вече, когато децата сами имат възможност да влязат в нея, да я преживеят. Целта на нашите съботни литературни ателиета е точно тази – детето да се потопи в сюжета, да пипне героите, да заговори с техния глас, да поразсъждава в групата върху важните моменти от приказката, само да извлече поука. За всяка приказка, която правим създаваме сами куклените герои предварително, за да може приказката да бъде разказана на децата с участието на тези герои, а във втората част на ателието децата имат възможност сами да си създадат, да си изработят кукличка за куклен театър. Повечето приказки, които подбираме, разбира се,отново са свързани с нашия бит и традиции.

Децата също претворяват Родината и обичаите ни на бялото платно с моливи и боички. По повод традиционния за “Родна стряха” фестивал на изкуствата, който се случва всяка пролет, децата рисуват на теми като “Български пролетни празници”, “Български народни приказки”, “Български традиционни къщи”, а за нашия също традиционен годишен календар миналата година рисуваха, и то именно за Деня на народните будители, на тема “Български светци”. Нашите календари достигат до много домове и показват българския бит и традиции през погледа на малките ни художници.

Как ще отбележите Деня на народните будители?

Тази година по случай Деня на народните будители ние отново ще посетим една от трите български църкви в Торонто и ще имаме открит урок в храма. Празникът не е църковен, а просветен, но понеже си нямаме културен дом, църквата е мястото, което ни приютява за много от нашите празници.

Проектът, на който ще дадем начало именно с този наш тържествен урок, е на тема “Български носии”, а картините, които нашите творци ще създадат, ще бъдат включени в календара ни за 2018г.

В заключение ми се иска да споделя нещо, в което силно вярвам като човек, като психолог и като родител. Децата ни ще се отнасят с родното, така както ние се отнасяме с него. Децата ни ще почитат нашето, ако в този космополитен свят ги научим да разбират чуждото. Децата ни ще са уверени в себе си и ще се гордеят със своето, ако не ги караме да се страхуват от далечното или пък да се срамуват, че то ги привлича.

По-скоро е важно да съживим нашите си празници и да ги направим по-пъстри, да им дадем своето, защото поколенията преди нас са го правили. Нашият бит и традиции не са нещо архаично. Те не принадлежат само и единствено на скрина на баба. Те идват от миналото, но минават през нас и ще пребъдат в бъдещето. Те са това, което сме ние самите и когато ние се променяме, се променя и всичко около нас.