Световните медии за XIX-тия конкрес на ККП

През изминалите дни, 18-24 октомври, в Пекин се проведе XIX-ти конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), а ден по-късно, 25 октомври, се сътоя и първият плениум на новоизбрания Централен Комитет (ЦК) на партията.

В коментарите си за резултатите от проведените събития, световните медии акцентират предимно върху преизбирането на Си Дзинпин на поста Генерален секретар на ЦК на ККП и значителното обновяване на състава на най-висшия партиен орган – Постоянния комитет на Политбюро (ПП на ПБ), обобщава ТАСС.

Китай

Renmin Ribao (Народен всекидневник): “Резултатите от изборите са пълно въплащение на общата воля на цялата партия, цялата армия, на цялата страна, на многонационалните хора, напълно отразили младия ентусиазъм на партията, нейното радостно оживление.”

Според народното издание всички членове на Китайската комунистическа партия, която наброява над 89 000 000 души, дълбоко вярват, че Си Дзинпин решително ще поведе страната и нейния народ към достигане на стратегическата цел – изграждането на общество на средното благоденствие в оповестената от него нова ера на социализъм с китайски специфики.

“Великото дело се нуждае от твърдо партийно ръководство. Както подчерта генералният секретар, другарят Си Дзинпин “величието се нуждае от велики примери”. В новата ера трябва да има силно ръководно ядро, което да вдъхновява цялата партия, да сплотява народа, да одържа победа над предизвикателствата, устремено напред, като вълна, давайки на цялата партия твърда ръководна сила в борбата за изграждане на социализъм с китайски специфики.”., казва изданието, като добавя, че само с твърдото отстоявания авторитет и единното ръководство на ЦК на ККП, начело с другаря Си Дзинпин може да се концентрира цялата мъдрост на членовете на Политбюро и мъдростта на повече от 90 млн. членове на ККП, обединявайки усилията им в едно, по пътя към реализацията на китайската мечта  – общество на средното благоденствие.

Global Times: “Дойде време ККП и китайският народ да навият ръкави и усилено да се потрудят. Водещата идеология и цели на новата епоха са вече очертани и цялата страна е с приповдигнат дух. Китай навлезе на нов рубеж.”

Хонгконг

South China Morning Post: “Китайската комунистическа партия публикува обновения състав на ръководството. Най-същественото е оставката на началника на антикорупционенния орган Уанг Кишан и невключването в Постоянния комитет на Политбюро на лица, които са достатъчно млади, така че след пет години да заменят председателя на КНР Си Дзинпин. Нежеланието на Си Дзинпин да номинира наследник, както всички свои предшественици в последните 25 години, до края на първия си мандат, е значително отклонение от правилата. Това повдигна въпроси относно плановете на самия Си Дзинпин да се пенсионира (в края на втория си мандат).”

Изданието подчертава, че нито един от двамата партийни членове, които се смятат за способни да заместят настоящия китайски лидер – партийните ръководители на провинция Гуандун и мегаполиса Чунцин (провинция Съчуан), Ху Чунхуа и Чен Минер – не е бил избран в Постоянния комитет на Политбюро.

The Standard: “64-годишният Си Дзинпин започва втория петгодишен мандат като генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, след като политическата му теория е включена в нейния устав. Това му дава непоклатим мандат за власт и възможност да го държи в ръцете си по-дълго време.”

По установена традиция, която не съществува като писано правило, всеки член на Постоянния комитет на Политбюро, който навърши 68 години, излиза в оставка.

В този смисъл, хонгконнкското издание набляга на факта, че Си Дзинпин може да изкара пълен мандат, без да се налага да се оттегля преждевременно, тъй като в края му ще бъде на 69-годишна възраст.

“Новите членове на Постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на ККП изглеждат доста стари, което поражда съмнения дали някой от тях може да замени Си Дзинпин в бъдеще. Всички те са от 60 години нагоре. Според сегашната традиция те няма да могат да останат за втори мандат като партийни лидери след следващия конгрес, който ще се проведе през 2022 г.”, добавя изданието.

Република Корея

Yonhap: “След като на партийния конгрес Си Дзинпин успя да увеличи силата си в Китай, напрежението в отношенията на тази страна с Република Корея може да се промени към по-добро. Както се очакваше, 19-ият конгрес стана платформа за потвърждаване на ръководството на Си Дзинпин. Неговият контрол върху партията, правителството и военните значително се засили.

Южнокорейските експерти очакват, че през втория си мандат Си ще провежда политика на “силен Китай”. По време на конгреса, Си Дзинпин не спомена конкретни съседни държави, включително Корея, говорейки само като цяло за необходимостта от сътрудничество в името на общия просперитет.

Той обаче изясни, че Китай не възнамерява да бездейства, ако бъдат засегнати националните му интереси. Ако разгледаме отношенията между КНР и Южна Корея от тази гледна точка, то тогава е твърде рано да се говори за възможно бързо затопляне.”

Индия

Times of India: “Очаква се Си Дзинпин, който се смята за най-влиятелният китайски лидер от всички, които са оглавявали Китай в последно време, да се оттегли от власт през 2022 г. след изтичането на втория мандат като генерален секретар на Централния комитет на ККП. Широко разпространено е обаче мнението, че Си Дзинпин може да наруши правилото за пенсиониране и да продължи с трети мандат, като се има предвид влиянието му в партията, сравнявайки го с Мао Дзедун и неговия приемник Дън Сяопин.” 

The Hindu: “Китайската комунистическа партия постави Си Дзинпин на равна нога с Мао Дзедун и Дън Сяопин. Добавянето на раздел “Идеите на Си Дзинпин за социализъм с китайски спецификина в новата епоха” в устава на партията издигна статутът му на теоретик. В доклада си, който прочете, Си Дзинпин представи двуетапен план. Той увери, че Китай ще стане “умерено проспериращо” общество до 2021 г. – до стогодишнината от създаването на Китайската комунистическа партия.”

Виетнам

Quan Doi Nhan Dan: “Конгресът на ККП има особено важно значение на фона на увеличаване на нарастващото влияние на Китай в световната икономика и глобалните въпроси на нашето време. Пекин постепенно засилва позициите си на международната сцена. Всички промени в КНР оказват не само влияние върху ситуацията в тази страна,  но и върху световната геополитическа обстановка.”

Япония 

Nikkei Shimbun: “Консолидирането на властта в ръцете на президента Си Дзинпин, съдейки по всичко, се разпространи и в икономиката. Това се доказва от влизането в Политбюро на ЦК на ККП на неговия доверен икономически съветник Лю Хе. Това е сигнал, че Си Дзинпин планира лично да контролира широки области от икономическата политика. И всичко това може да означава сериозно отслабване на позициите на премиера Ли Къцян.”

Mainichi Shimbun: “Си Дзинпин, встъпи във втория си мандат като генерален секретар на ККП, обграден от хора, на които може да се довери.

Ако погледнете актуалния състав на Политбюро и неговия Постоянен комитет, можете да видите, че има много нови хора, които се ползват с личното доверие на Си Дзинпин, демонстрирайки високо ниво на умения в области, на които китайският лидер придава особено значение.”

Yomiuri Shimbun: “Съставът на Централния военен съвет, който по-рано включваше 11 души, бе намален на седем и тези места бяха заети от високопоставени военни около Си Дзнипин. Той имаше намерение да увеличи броя на заместник-председателите до три или четири души, но на практика остави само двама, в това число Сюй Цилян, който запазва поста си. Изглежда сякаш чрез изтласкване на военните (от апарата за контрол на армита – бер. ред ) Си Дзинпин концентрира властта около себе си.”

САЩ

The New York Times: “Китайската комунистическа партия е предоставила на Си Дзинпин същия почетен статут, какъвто има и основателят на страната (Китайската народна република – бел. ред), Мао Дзедун, вписвайки неговото име и идеи в устава на партията.”

Според изданието, решението името и идеите на Си Дзинпин да бъдат добавени в устава на ККП укрепва неговите позиции във властта и затруднява конкурентите му за най-високия държавен и партиен пост да оспорват решенията му или да критикуват провежданата от него политика.

“Изразяване на съмнения в действията на Си Дзинпин и в неговата политика ще се разглеждат като политическа ерес.”, подчертава американското издание.

Според авторите на материала е възможно да се очаква, че в близко време всички аспекти на идеологията на партията ще бъдат засилено разглеждани в училищата,  медиите и държавните агенции. “От студентите ще се изисква да изучават произведенията и изказванията на Си Дзинпин.”, допълват анализаторите на The New York Times очевидно правейки аналогия с периода от 60-те и първата половина на 70-те години в Китай, когато начело на ККП и държавата е Мао Дздун.

Великобритания

Financial Times: “На пръв поглед Си Дзинпин е най-силният китайски лидер след смъртта на Мао Дзедун през 1976 година.”

Според анализаторите на изданието, укрепването на властта на китайския държавен глава има важно значение за развитието на целия свят, тъй като той стои в опозиция на “хегемоните” на Запада.

По думите на изданието, настоящият китайски ръководител, е предложил китайски модел на автократична система за управление, която може да се превърне в пример за други ръководители по света.

България

НЕ Е СМЕШНО: “Докато светът спи, китайският държавен глава и партиен лидер, Си Дзинпин в продължение на цяла година чете внимателно новините и анализите на Не е смешно. В резултат на това  на проведения преди дни XIX-ти конгрес на Китайската комунистическа партия той предложи доклад, чиито постановки, по единодушно решение на делегатите, бяха вписани в устава на партията. С това, държавният глава на Китай стана втория, след Мао Дзедун,  чието име беше вписано в партийния устав още приживе, докато е ръководител на страната, което на практика му определя харизматичен статус в редиците на ККП и му открива пътя към еднолично ръководство.

В тази връзка американското издание The New York Times подчертава, че оспорването на неговите решения и действия в политиката “ще се разглеждат като политическа ерес”.

Световните медии наблягат на факта, че Си Дзинпин, който успя да вкара свои доверени хора във всички ключови властови позиции, може да наруши установената традиция, държавните лидери да се оттеглят при навършване на 68-годишна възраст. В този смисъл, хонгконнкското издание “The Standard” набляга на факта, че Си Дзинпин може да изкара пълен мандат, без да се налага да се оттегля преждевременно, тъй като в края му, през 2022 г. ще бъде на 69-годишна възраст.

В тази връзка, индийското издание “Times of India” добавя, че имайки се предвид властовия ресурс, с който разполага, Си Дзинпин може да остане на държавните и партийните ръководни посторе за трети мандат.

Неслучайно е и това, че световните медии наблягат на факта, че името и идеите на Си Дзинпин са вписани в устава на комунистическата партия на Китай. С това на практика, китайският партиен и държавен лидер придобива статут, какъвто имат знакови за Китайската народна република и Китайската комунистическа партия фигури – Мао Дзедун и Дън Сяопин.

Ако установената практика във властта – ръководителите да се оттеглят преди навършване на 68-годишна възрст бъде нарушена, то това би могло да се тълкува, като извършване на преврат.

В своя доклад, изнесен пред XIX-тия конгрес, Си Дзинпин акцентира върху новата ера, която настъпва за социализъма с китайски специфики– израз, въведен от Дън Сяопин.

Изхождайки от тези предпоставки, по същество решенията на XIX-тия конгрес и преизбирането на Си Дзинпин за ръководител на партията (мандатът на главния секретар е 5 години, а Дън Сяопин към момента е на 64 г. На практика това означава, че трябва да подаде оставка преждевременно – 1 г. преди изтичане на мандата, което по принцип, с оглед на властовата традиция, е пречка за назначаване на партийни членове за ръководители на партията. – бел. ред.), и особено ако бъде преизбран за трети мандат, с голяма степен на достоверност могат да бъдат определени, като “преврат с китайски специфики”.

Английското издание “Financial Times” посочва, че Си Дзинпин, е предложил “китайски модел на автократична система за управление” (която, за да я свържем с горната терминология можем условно да наречем “система за управление с китайски специфики”), която би могла да се превърне в пример за други ръководители по света.

На практика големи сходства в това отношение се наблюдава в начина, по който се ситуира властта в Китай и Турция. И в двата случая се забелязва засилена роля на държавният лидер, който е и партиен ръководител. За сметка на това ролята на премиера постепенно отпада, или остава на заден план – Ли Къциян в Китай, Бинали Йлдъръм в Турция.

Наред с това в двете страни се забелязва процес на изтласкване на военните представители от управлението на стратегическо ниво и поставяне на армията под контрола на партията, държавата.

Във връзка с това, а и с други малко забележими регионални и световни тенденции и взаимовръзки, анализатори на световните агенции коментират, че четенето на Не е смешно се превръща в особено препоръчително занимание за всички ръководители, служители и сътрудници в държавните и частни сфери на обществено-политическия живот,  които имат за цел да се задържат възможно по-дълго време на мястото си или да запазят и разширят своята конкурентоспособност.”, коментира авторитетното българско “издание с полезни специфики”, Не е смешно.