Четене с разбиране

Учебната 2017/2018 година започва с недостиг на учители, но пък с 15% повишение на заплатите на преподавателите и с обещанието, че учителите ще взимат по 1600-1700 лева заплата, а директорите на училища – около 2000 лева в края на мандата на кабинета “Борисов” 3. Така даскалът отново ще може да се нареди редом до кмета и попа.

Повишението обаче няма да е еднакво за всички, а диференцирано, уточни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Очаква се така да се привлекат повече млади учители, тъй като, по думите на председателя на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ Янка Такева, 3160 преподаватели работят в училищата, въпреки че са навършили пенсионна възраст и са се пенсионирали. Българските учители са сред най-застаряващите в Евросъюза, сочат данни от анализ на Евростат от 2016 година.

По статистика на Синдиката “Образование” към КТ “Подкрепа” младите хора до 25 години биха станали учители при работна заплата от 1500 лева и при перспективи за кариерно израстване.

Вероятно заради макар и малките стъпки, направени в посока на заплащането на работещите в средното образование у нас през последните години, се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на учещите за учители. През 2016 г. тя се запази като за първи път правото беше изместено от педагогиката като трето най-желано от студентите направление.

За някои студенти педагогиката е сред последните желания – начин да поживеят няколко години в Студентски град. Част от тях твърдят, че не биха се занимавали с тази професия, въпреки че учат за нея. Други, влезнали във ВУЗ педагогика, се отказват след първата година, преориентирали се към по-перспективна специалност. Но за някои тя си е първо желание – има и хора, за които учителството е призвание. И реализацията на завършилите не се определя до толкова голяма степен от избора на университет. За съжаление обаче професията е твърде феминизирана – жените в средното образование са 88,1%.

Мнението, че учител е непривлекателна професия се очаква да бъде разколебано и с ограничаване на бумащината, с която са натоварени преподавателите и възпитателите в училищата и детските градини. В проектонаредба на МОН е предвидено десетократно намаляване на административната работа на учителите.

С различни възможности за допълнителна квалификация ще бъде удовлетворено и желанието на младите за кариерно развитие в професията.

Но кой ще се пребори с остарелите навици в българските детски градини и училища като задължителното следобедно спане в предучилищна възраст, “Не мърдайте от пясъчника” и наказания от Средновековието?

Мотивацията за работа в училище или в детската градина не може да дойде само с обещаната заплата, но и с начина и със средствата на работа.

Много от българските училища не са влезли в XXI век. Често съдържанието в учебници и поведението на преподаватели е отпреди 20 години. Съвременното оборудване на помещенията е все още в плановете на образователното министерство.

Нужна е промяна в самата педагогика – от яслените групи, през детската градина до училище. Остарелите методи на възпитаване и преподаване освен че са неефективни, няма как да доведат и до уменията, с които да бъдем конкуренти в света. Защото често с ограничения от типа “стойте в пясъчника”, “не говорете”, “слънцето се рисува винаги жълто” се блокира самостоятелното и аналитично мислене още в ранна възраст.

И въпреки обхващането на децата в образователната система на все по-ранна възраст (предучилищната подготовка), качеството на образованост и на постигане на някаква база от способности не е гарантирана. Днешните малчугани могат да тръгват на училище научили българската и английската азбуки, но без особени умения за справяне със задачи от реални ситуации. Та те дори не се научават да си връзват връзките на обувките и да се хранят с нож и вилица, защото в детската градина кюфтетата се ядат с лъжица, а госпожата изисква децата да са с обувки с лепки.

Това трябва да звучи поне малко оптимистично: Дирекцията за квалификация в Министерството на образованието и науката разработва актуализация на Стратегията за развитието на педагогическите кадри.

Сегашният екип в МОН смята, че децата на възраст между 3 г. и 3 г. и 6 месеца трябва да бъдат подложени на тест, който да покаже дали могат да учат. Скрининг тестовете трябва да оценят степента на риска от възникване на обучителни затруднения. Тестовете са заложени в проект на нова наредба за приобщаващото образование, но няма да бъде приложена още тази година.

За по-големите пък се предвиждат консултации за кариерно развитие. В 42 училища в страната вече са създадени пилотно кариерни центрове, които насочват учениците към подходящите за тях професии. Предвижда се в бъдеще такива центрове да има във всички училища.

В Закона за предучилищното и училищното образование е записано още постепенно преминаване на едносменен режим на обучение в българското училище. Нещо, което радва родителите и което би дало повече възможности на учителите да работят индивидуално с учениците и да имат повече извънкласни и извънучилищни дейности с децата. Според изчисленията и информацията на СБУ обаче в големите градове, където има повече жители и повече ученици, преминаването на учене на една смяна няма да може да се случи до 2020-2021 г., а едва до 2027 г., за което ще е необходимо построяването на нови училища или с разширяването на някои училища.

Това звучи малко абсурдно при все че има училища, в които децата преминават на смени и преди 5 клас заради ограничената база, спора за ползването на салона и стаите, а в същото време големите класове и допълнителни паралелки, които осигуряват повече пари по системата на делегираните бюджети.

Предвидените промени в сферата на образованието дават допълнителна подкрепа на децата и учениците с изявени дарби и таланти чрез центровете за личностно развитие. За тях ще има индивидуални учебни планове с цел да бъдат усъвършенствани дарбите им.

Като извънкласни занимания се предвиждат още здравно образование, здравословно хранене, първа долекарска помощ, срещи с български писатели в училищните библиотеки.

Засега началото на учебната година остава на 15 септември.