Празна чиния на масата

Мнозина твърдят, че Бузлуджа е на всички. Но днес повече от всякога паметникът, известен като “Чинията”, е ничий. Изградена като дом-паметник на Комунистическата партия и разрушена след демократичните промени, сградата търси нов живот. Нуждае се от статут, от свежи идеи и от пари.

След години на пълно безхаберие, днес отново всички са вперили поглед в рубиновата звезда. Паметникът на върха бе изоставен, ограбен, разрушен, унизен… Но и дума не става да бъде демонтиран или взривен. Напротив. Днес всички обичат Бузлуджа, въпреки че отдавна е загубила обаянието си на внушителна сграда, в която са вложени огромни количества пари, труд, идеи и творчество, пък макар и идеологически обусловено, та дори и любов, доколкото реализирането на каквото и да е начинание изисква такава.

Реализирането на проекта е отнело седем години. А животът му е бил едва осем. Казват, че осмицата е символ на безкрайността. Но на безкрая на кое – на историческата ни памет или на агонията на разрухата.

След 1989 година паметникът загуби стопанина си, смисъла, вложен в построяването му през 1981 година и в идеята за него, която датира от 1959 година. Разпнат между идеология и съпротива и оставен на съдбата, монументът придоби нова символика – на дългия преход. Вече 28 години говорим за паметник, който е живял истински само 8.

Собствеността на сградата е държавна и е предоставена за управление и стопанисване на Областна управа Стара Загора.

През септември 2011 г., първият кабинет на Бойко Борисов реши да прехвърли правото на собственост на монумента безвъзмездно на БСП, но в продължение на няколко години от левицата не направиха постъпки да завършат процедурата. По-късно, през февруари тази година, влезлите в сила промени в Закона за държавната собственост направиха невъзможно прилагането на решението от 2011 г. БСП отново поиска да получи безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години, но правителството не се съгласи.

Дискусията за собствеността, сложена отново на масата, предизвика скандал в парламента. От “Обединени патриоти”, които са част от управляващата коалиция, излязоха с декларация срещу връщането на монумента на социалистите с мотива, че “Бузлуджа не може да е партиен музей” и “място на партийно поклонение”, защото “този връх е символ на много исторически събития”. Заради тази си позиция днес, по време на честването на 149-ата годишнина от героичния подвиг на Хаджи Димитър и неговата чета в подножието на връх Бузлуджа, казанлъшката кметица Галина Стоянова удостои вицепремиера Валери Симеонов, който е от “Обединени патриоти”, със званието “пазителя на българските върхове”.

Макар да настояваше да си върне Бузлуджа БСП в крайна сметка се съгласи с коалиционния партньор на управляващите. Антон Кутев заяви, че партията няма нищо против паметникът да остане в ръцете на държавата, ако тя плати реставрацията. “Да се хващат и да вършат работа. Ние, ако искат, даже ще им помогнем.”, каза депутатът.

Лидерът на БСП Крнелия Нинова сподели, че намерението на левицата за паметника било в дългосрочен план – да стане Национален музей за история на България, не само на БСП.

Паметникът трябва да бъде обединител на нацията, а решението за неговото бъдеще да е от обществен, а не партиен интерес – е и мнението на областния управител Гергана Микова.

По думите на кмета на Казанлък Галина Стоянова, общината имала интерес от съхраняването на чинията, но консервацията и възстановяването било по силите единствено на държавата. Същата теза застъпиха и народните представители от ГЕРБ на дискусия, проведена през юни.

Проведено тогава социологическо проучване показало, че над 50 на сто от запитаните смятат, че паметникът трябва да си остане собственост на държавата. Имало и гласове той да бъде взривен по примера с мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.

Авторът на сградата – архитект Георги Стоилов – някога кмет на София, министър на благоустройството, председател на Съюза на архитектите, смята, че монументът трябва да бъде възстановен в първоначалния му вид и да бъде стопанисван от БСП, защото: “Нищо няма да направи държавата! Ще гледа да го забравят”. Пред бТВ той разказа, че е предложил да се направи акция да се съберат пари: “Събрахме 16 милиона лева. Обектът струва 14 милиона. 2 милиона дадохме за детски заведения и всичко останало. Това са пари от народа. И само народът може да реши какво да го прави.”

Широка популярност придоби новаторската идея на Дора Иванова, която за дипломирането си в специалност „Архитектура“ в Техническия университет в Берлин избра именно паметника, разположен на връх Хаджи Димитър, по-известен като Бузлуджа. Тя анализира всички аспекти на проблема – социални, исторически, политически, и видя потенциал в него. Дора сформира фондация „Бузлуджа – паметта на времето“ и работи усилено в посока сградата да бъде съхранена в сегашния й вид и да бъде използвана като форум за изкуство и история. Според нея паметникът е гениален, защото представлява уникална структура, която едновременно отразява времето, в което е създадена, но и го изпреварва. Проектът й бе подкрепен в Брюксел по време на кръглата маса „Съвременно наследство в риск“ през миналата година, на която се заговори дори за включването на Бузлуджа в списъка на ЮНЕСКО, но първо трябва да получи статут на паметник на културата в страната. А Бузлуджа няма никакъв статут.

Има и други млади хора, които виждат Бузлуджа с други очи. Пък било то и през очила. Toдop oт Гopнa Оpяхoвицa и нeгoвият cъcтyдeнт Рaфaл Чapнoвcки oт Пoлшa превърнаха мoнyмeнтa в модерен кoмплeкc зa oтдих c кoнцepтнa зaлa, мyзeй и кpъгъл пaнopaмeн кopидop. Проектът на момчетата от университета „Единбург Напиер“ в Шотландия носи името „Бузлуджа VR“ (виртуална реалност) и пoзвoлявa caмo c eднo нaтиcкaнe нa кoпчeтo хopa oт цял cвят да се впуснат в едно прекрасно изживяване, подобно на компютърна игра, като се “paзхoдят” дo чиниятa с помощта на очила/шлем за виртуална реалност или своя компютър. Разрушената сграда се превръща в модерно красиво място с музей и зала за концерти и театрални представления.

Разходка продължава 45 минути. Започва с българския химн, а всички надписи, които са на кирилица, моментално се превеждат на английски, за да може всички да разбират за какво става дума. Най-атрактивната част е кулата, от която се разкрива страхотна гледка. Подменена е и петолъчката като символ и вместо нея се вижда стилизиран лъв.

“Ако българинът иска да бъде наричан европеец и иска нещата в България да се подобрят, то трябва да демонстрира едно по-модерно мислене и култура. А ако смятаме, че като изливаме гнева си върху изкуство и уникална архитектура ще променим миналото, настоящето или бъдещето, жестоко се лъжем”, казват момчетата.