Една българска роза

Вземи в тоя хубав ден една българска роза от мен.
Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас…[1]

***

Слънце, музика и танци, фойерверки… Празникът на Розата в Казанлък, в началото на юни, премина с цялата си пищност – коронясване на новата царица Роза, шествие, базари, дефилета, изложби, концерти, фестивали и официални гости, разбира се.

Един от акцентите в празничната програма всяка година е ритуалът по розобер. С усмивки и весело настроение красиви девойки в народни носии посрещат гостите от България и чужбина сред розовите насаждения край казанлъшките села. Закичени с ароматен цвят, почерпени с розово сладко, гюловица и ликьор от рози, те отнасят със себе си слънчевия спомен от Розовата долина, много снимки с красивите “розоберачки”… и измамната истина за розобера.

…Като пристигнах на градината, метнах чувала на един клон от крушата, препасах престилката, като забих здраво двата й края около кръста си и навлязох в първия ред. Трябва да се бърза, че от изток почна да се източва тънка розова ивица, а над нея жълта, по-широка. Първият ред започваше с два пъти по-висок храст от бели рози. Надигам се да настигна високите цветове, краката ми потъват в калната и студена земя, извадя единия, другият потъне. От дъжда и сутринната роса по ръцете ми се стича вода и чувствам как лази чак около кръста ми. Докато обера високия храст, няколко пъти се одрасквах до кръв. Окалях се до колене. Превръзката на палеца ми паднала и раната почна да ме боли, но бързам и навлизам вече в третия ред. Поглеждам тревожно на изток, защото розите трябва да се оберат, преди слънце да изгрее.[2]

Така описва розобера Чудомир преди половин столетие. И мнозина добре познават тази картина. За ранното ставане, мокрите си и кални крака и изподрани ръце си спомнят и поколенията, израснали, когато имаше ученически и студентски бригади, а и във времето след това, когато връстниците на днешните празнични розоберачи не се срамиха да работят на полето, за да си изкарат някой лев за море или друго удоволствие. На розобер ходеха цели семейства, останали без работа в годините на масовата приватизация и заводски съкращения.

Днес това е работа предимно за ромите – защото са евтина работна ръка и защото друг не иска да работи тая работа. Студентите по-скоро ще отидат да берат ягоди в Англия и Испания, отколкото да останат да берат рози в България. Останалите без работа в Казанлък и региона ги поглъщат оръжейните заводи “Арсенал”. Guns N’ Roses.
Липса на работна ръка има и в Карловско.

Автентичните розоберачи са роми. Бедни и неграмотни. За тях розата не е нито символ, нито ароматно цвете с висока стойност. Жените няма да се сетят да си закичат с нея косите дори. Макар и да осигуряват суровината за скъпото розово масло, предпочитано за парфюмените композиции на фирми като “Живанши”, “Диор”, “Шанел”, “Ланком”, “Булгари”, “Кензо” и др., за ромите това са просто имена на парфюми ментета, които могат да продават по улиците. Те не се интересуват от изкупната цена на розовото масло, нито от това колко пари влизат в хазната от розопроизводството у нас. За тях е важен надникът, защото имат големи семейства да изхранват.

А страната ни е световен лидер в производството на розово масло. Годишно се произвеждат средно 2 тона розово масло и близо 600 тона розова вода. Един килограм розово масло се получава обикновено от 3 до 3,5 тона розов цвят.

Българското розово масло е възприето като световен еталон за качество. Най-качественото и търсено по цял свят розово масло се получава в България от култивираната Rosa damascena, отглеждана в Розовата долина, където се намират най-подходящите условия за нейното развитие.

През тази година изкупните цени са по-ниски спрямо рекордната 2016 г., когато килограм цвят достигна над 4.50 лв. През 2017 г. изкупната цена на суровината се върна на нива от около 3 – 3,50 лв. за килограм. На розоберачите собствениците на масиви дават 1.00 – 1,20 лв. на килограм. Някои плащат надница на ден, а не за количество. От бранша казват, че имат по-високи производствени разходи заради недостига на берачи. От друга страна ниските температури и обилните валежи забавиха розобера, нанесоха поражения върху насажденията на отделни места. Въпреки това от Съюза на производителите на етерично-маслени култури са категорични, че в пика на розобера, в края на май – началото на юни, когато розите масово разцъфтяват, розоварните са затрупани със суровина.

Според земеделците, в началото на кампанията цената се е движила между 4.20 и 4.30 за килограм, но бързо предлаганите цени са паднали на около 3.80 лв. и дори до 3 лв. Председателят на Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени култури Зара Клисурова коментира, че при цена от 3 лв. за килограм и при заплата от 1.20 лв. за килограм набран цвят на берач за производителите остават по 1.80 лв. Така според нея, като се извадят другите разходи, за фермера остават стотинки. А липсата на работна ръка ги принуждава да дават висока надница на розоберачите, обяснява още Клисурова пред БТА.

Сериозното покачване на изкупните цени през 2016 година доведе до шоково поскъпване на предлаганото от България розово масло, чиято цена на международните пазари премина за първи път над 10 хил. евро за килограм. По оценки от бранша обаче тези цени са довели до спад в търсенето и изключването на маслото като съставка в козметичните продукти, заради което през тази година редица компании имат непродадени количества масло. Оценките са, че става въпрос за около 300 килограма при годишно производство между 1500 и 1800 килограма, пише “Капитал”.

България изнася розово масло основно за Япония, САЩ, Швейцария, Франция, Германия, Великобритания и Република Корея. През 2014 година, по идея на производители от района на Казанлък и Карлово, Европейската комисия утвърди наименованието “Българско розово масло” като част от списъка със защитени географски обозначения. В този списък с традиционни продукти са включени още роле “Трапезица”, филе “Елена”, “Луканка Панагюрска”, горнооряховският суджук, Кайсерован врат “Тракия” и “Пастърма говежда”.
Като дисагите на Бай Ганьо – мускалчета розово масло и нещо за хапване.

Заради евросубсидиите за земеделие, през последните години се наблюдава увеличаване на площите с българска маслодайна роза. Производителите на традиционните български сортове получат допълнителна подкрепа в рамките на компенсаторните плащания по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Това обаче, за съжаление, не гарантира качество на отглеждането на културата.

По данни от последния аграрен доклад на земеделското министерство засетите в България площи с маслодайни рози са над 39 хил. дка. За сравнение, другата най-популярна етерично-маслена култура – лавандулата, заема площи от над 60 хил. дка, сочат данните.

Кой ли жъне лавандулата?

[1] Песента “Една българска роза” по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, в изпълнение на Паша Христова, печели през 1970 г. първа награда на “Златният Орфей”, както и “Мелодия на годината” през 1972 г. През 2000 година е обявена за песен на столетието.

[2] Из “Розобер”. Чудомир, Под шарената черга. Избрани разкази и фейлетони, София, 1981