Петте елемента, които ни завеща полковник Борис Дрангов

Днес името на полковник Борис Дрангов е нарицателно за силен характер, честност, мъжество, преданост и всеотдайност. Все качества, които спомагат той да се превърне в легенда още приживе.

В основата на тази легенда обаче стоят неговите изключителни педагогически способности и възгледите му относно обучителния процес и цялостното ръководство на тактическо ниво.

Освен блестящ педагог и човек на делото, посветил живота си в служба на Отечеството, полковник Дрангов е и човек на перото. В сравнително краткия си живот – умира на 45 години, той написва над 140 статии и брошури, чиито общ обем възлиза на около 1400 печатни страници. В тях той развива възгледите си относно обучението и командването на войсковия състав.

Днес неговите методи и разбирания се характеризират като “дранговски” или “по дранговски”. В действителност обаче Дрангов сам наименова тази негова методика, поставяйки начело умението да се спечели сърцето и ума на обучаемите и подчинените – сърцеведение.

“Обичта е всесилна. Обичта е заразителна. Искаш ли войниците да те обичат, сам обикни ги искрено, чистосърдечно, самоотвержено. Сърце подир сърце върви.” – убеден е полковник Борис Дрангов.

В основата на неговите възгледи стои човекът. Винаги трябва да се помни, че войникът е човешко същество – той е воден от своите чувства, страсти и мотиви. Границите на неговата дейност се определят от неговите способности. А какъв е човекът и какво може да даде, за да допринесе за общото дело, зависи от неговите нравствени добродетели.

В своите статии, есета и заповеди полковник Дрангов набляга на морално-психологическите устои и онзи набор от нравствени добродетели, които допринасят за изпълнението на войнишкия дълг: “В основата на преподаването на първо място сложи нравствената сила като решаващ двигател. Военното дело няма смисъл без нравствени устои.”[1]

Специални напътствия Дрангов отправя към онези, които са натоварени със задачата да ръководят тактическите формирования. Иначе казано – преките началници. Именно те са онзи фактор, който е способен да създаде ефективна организационна единица. Към тях е отправен призивът да се щади човешкото достойнство. “Да началстваш и да се подчиняваш е еднакво достойно и еднакво безлично. Надутостта на началника и унизеността на подчинения са еднакво недопустими и вредоносни. Военната служба е благороден дълг на свободен човек, а не робство.” [2]

Воден от убеждението си, че личният пример е заразителен, Дрангов изисква от началниците много повече усилия, отколкото от подчинените им. Това важи от обикновенната всекидневна работа до саможертвата в боя. “Никога, колкото тежко и да бъде, не забравяй, ако искаш да успееш, с пълно самообладание, води частта си в бой, а не я изпращай. Изисквай от себе си всичко, що дългът ти заповядва да изискваш от подчинените…”[3] Възглед, който полковник Дрангов заплаща с живота си.[4]

Наред с личния пример Дрангов многократно изтъква, че близостта на началника с подчинените е решаваща за ефикасността на военната единица. “Колкото по-близо се държиш, толкова по дълбока привързаност ще придобиеш; толкова по-голяма и по-неотразима власт ще имаш над сърцата в минути на опасност.”

За Дрангов обаче сближаване съвсем не означава фамилиярничене и мекушавост. Началникът винаги трябва да е на необходимата висота. “Да се сближиш с войника, не значи да го галиш. Той цени и почита силата толкова, колкото презира безхарактерността и каприза. Началник, който не държи войниците си в ръце и не ги движи като един човек, не е достоен за положението си.”[5] Този негов възглед изключително много напомня на онова, за което още  Сун Дзъ говори в своя трактат: “Ако пълководецът разговаря с войниците прекалено любезно и учтиво, значи той е загубил своята войска.”[6]

Извършените провинения не бива да остават ненаказани: “Непослушност никога не търпи. Злата воля като стъкло разбий…”[7]

Но наказанието е крайна мярка. То трябва да съответства на извършеното провинение и да се раздава пестеливо. Изключения са недопустими – законът е еднакъв за всички. Наложеното наказание трябва да бъде своевременно и да стане достояние на всички, които са видели провинението. “Наказвай навреме и ако може веднага след грешката. Нека свидетелите й веднага станат свидетели и на самото наказание.”[8]

Решителността, с която се дават наказания, трябва да бъде принесена и в случаите, когато се раздават награди. Като средство за възпитание и мотивация наградите са много по-ефикасни от наказанията. “Честта по-добре ръководи достойните хора от страха.”[9] Но наградите трябва да бъдат заслужени, в противен случай се обезценяват и силата им, като средство за поощрение и мотивация, отслабва. Подобно на наказанието, наградата не бива да бъде отлагана. Няма извинение за началника, ако не даде заслужена награда. “Заслужената награда не трябва да чака. Не се успокоявай докато не видиш заслужените наградени.”

Що се отнася до командването и ръководната йерархия Дрангов е категоричен – трябва да се делегират права на подчинените. В рамките на своята компетентност подчиненият разполага с автномност и висшестоящ орган не бива да отменя решенията му, да го прескача и сам да дава заповеди на подчинените му. Йерархията трябва да се спазва. “Началникът изяснява обстановката и посочва целта, а подчиненият сам избира средствата, за да я достигне и да използва всички сгодни случаи, залагайки да напредва непрестанно…”[10]. Но върху работата на подчинения трябва да се упражнява контрол. Това е средството, с което да се поддържа ефикасността на организацията: “Намесвай се, само когато действа погрешно, тоест несъгласно с целта и обстановката.”[11]

Изхождайки от този бегъл преглед на методиката на Дрангов, можем да изведм пет елемента, които са задължителни за всеки ръководител, управител, мениджър (изберете, която искате дума) в съвременното общество – в държавния или частния сектор.

  1. Дързост да направиш винаги това, което искаш от другите да направят.
  2. Отмереност в отношенията с подчинените.
  3. Решителност да посочиш и да изискаш подобаващо наказание за провинилия се (без значение на кого е син, брат, сват, шурей, балдъза, тетка, леля, зълва, стринка и други “важни” фактори по нашите земи).
  4. Доблест да признаеш заслугите на другите и да им отдадеш дължимото.
  5. Разсъдливост, за да избираш точните хора, в чиито ръце да дадеш властта да вземат решения.

Дързост, отмереност, решителност, доблест, разсъдливост – все синоними на името Борис Дрангов. Рядкост е всички тези качества да бъдат срещнати в един човек и да се проявяват постоянно, методично, като рефлекс, при всяка една ситуация. Цената, която трябва да се плати за тях може да бъде огромна. Дрангов го доказа чрез смъртта си. Но неговото убеждние винаги е било: “Колкото скъпа и да е, победата всякога е по-евтина от поражението.”.[12]

[1] Борис Дрангов, “Помни войната”,  София,  2014,  с. 40

[2] Пак там, с. 47

[3] Пак там, с. 13

[4] На 26 май 1917 г. на позициите при Завоя на р. Чера един от снарядите на противника, които обсипват позицията на 9-ти полк, пада в близост до Дрангов. Шрапнел разкъсва крака му. Засегната е артерия. Дрангов отказва да му бъдат оказани извънредни грижи, за да бъде транспортиран до дивизионния лазарет. В разгара на битката ранените не бива да отвличат вниманието на другарите си от боя – друго негово убеждение. „Каквото за всички войници, това и за мен…”- заявява Дрангов. Кръвозагубата е голяма. Вечерта на 26 май 1917 г. Борис Дрангов умира.

[5] Пак там, с. 12-13

[6] Сун Дзъ, У Дзъ, Трактати за военното изкуство, София, 2001, с. 50

[7] Борис Дрангов, цит съч.,  с. 46

[8] Пак там, с. 46

[9] Пак там, с. 46

[10] Пак там, с. 17

[11] Пак там, с. 36

[12] Пак там, с. 22