Каракачанов пред ТАСС: Трябва да работим съвместно с Русия

В интервю за руската информационна агенция ТАСС, българският вицепремиер и военнен министър, Красимир Каракачанов, говори за отношенията между България и Русия, модернизирането на въоръжените ни сили, въвеждането на наборна служба и взаимоотношенията в управляващата коалиция.

Поместваме превод на целия текст на интервюто.

***

– В Деня на победата вие взехте участие в церемонията по полагане на венци на Паметника на незнайния войн, общувахте с участниците в акцията “Безсмъртния полк”. Какво означава този ден, 9 май, за България?

– Девети май – този ден е важен не само за България, той е важен за цяла Европа, за целия свят. Тази дата означава край на една от най-големите войни, целящи унищожение. Той означава победа на обикновените хора, на нормалното общество над фашизма. Много е хубаво, че този ден стана едновременно и ден на Европа, което ни напомня, че самото съществуване на Европа е зависело от изхода на Втората световна война. Когато говорим за 9 май, то преди всичко трябва да отдадем полагащото се уважение на Русия, която изнесе основната тежест на войната върху себе си, принесе в името на победата живота на милиони свои граждани и огромни материални ресурси. Разбира се не трябва да забравяме другите държави в общия принос за побдата, в това число и приноса на малка България, която се включи в бойните действия в края на войната и допринесе за скорошния й завършек.

– Какво мислите за бъдещите отношения между Русия и България?

– Нашите връзки, отношенията между нашите две страни, трябва да се развиват и разширяват. Ние сме народи, които имат много общи неща в своите истории. Когато говорим за българо-руските отношения от историческа гледна точка, то не трябва да говорим само за Руско-турската война (1877-1878 г.). В историята ни е имало и моменти, когато сме се движили в различни посоки, но това не е основание днес отношенията ни да се влошават и да говорим за някаква вражда. Считам, че отношенията между България и Русия трябва да се развиват спокойно, като страни, които нямат какво да делят помежду си, но които много неща ги свързват в областта на културата, езика, историята.

– Ще се случи ли това?

– Защо не. Считам, че пред днешния свят стоят сериозни заплахи, свързани с тероризма и радикалния ислямизъм. Мисля, че страните от Европейския съюз, НАТО и Русия имат общи роблеми. Колкото по-бързо бъде намерен общ език, толкова по-бързо съществуващите проблеми ще бъдат разрешени. Християнската европейска цивилизация, към която принадлежи Европа, съответно, България и Русия, в момента преживява сериозни изпитания.

– А по какъв начин трябва да се решат тези проблеми?

– Проблемите могат и трябва да се разрешат в условията на честни и открити отношения. Когато проблемите съществуват, те трябва да се решавт на стола па реговорите, а не с традиционните сособи на студената война.

– Ще се запази ли относителното спокойствие в света в близките две-три години?

– Струва ми се, че работата на новата администрация на САЩ, промените които стават в Европейския съюз, трябва да доведат до това. Русия е част от европейската цивилизация, но като империя тя винаги е имала свои интереси на изток, което геополитически е обяснимо. Тези нейни интереси не трбва да възпрепятстват развитието на сътрудничеството. От икономическа гледна точка Европа и Русия имат много общи интереси. Русия е един от най-големите износители на енергийни ресурси – нефт и газ. От друга страна, европейските държави и САЩ са най-големите инвеститори в Руската Федерация. Когато интересите работят в една посока, не е необходимо да се търсят изкуствени политически различия.

– А тези различия, които сега съществуват, как може да се преодолеят?

– Това са политически различия, от моя гледна точка, те могат да бъдат преодолени. Разбира се, съществува ситуацията в Украйна, която поражда недоверие между Русия и Европейския съюз, Русия и НАТО, но аз винаги съм бил застъпник за разрешаването на проблемите с преговори, а не чрез сила. От конфронтацията, особено ако се задълбочи, не печели нито една от страните.

– Да поговорим за България, за новото правителство на страната, за това как се формира то. Мнозина все още се учудват от коалирането на политическа партия “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ) и “Обединени патриоти”.

– По време на преговорите за съставяне на новото правителство на България всичко беше пределно ясно и диалогът между нас протече лесно. Първо обсъдихме програмата за работа на бъдещия кабинет, програмата за управление на страната, като заедно набелязахме основните въпроси, които сме длъжни да разрешим в рамките на четиригодишния мандат.

След това говорихме за схемата, по която ще се обсъждат въпросите в рамките на коалиционното сътрудничество, подписахме съглашение между ГЕРБ и “Обединени патриоти” за принципите на коалиционното управление. Чак след това започнахме да обсъждаме постовете в изпълнителната власт. Когато работата е организирана по подобен начин – принципи, механизми за вземане на решения, то и третият въпрос за постове се разреши също лесно.

– Но приоритетите на ГЕРБ се отличават много силно от вашите намерения?

– Ние нямахме затруднения с реговорите, защото ние, патриотите, последните две години вече се намирахме в полукоалиционни отношения с ГЕРБ. Ние поддържахме в парламента цяла серия от инициативи а ГЕРБ, обсъждали сме заедно мерките за борба с битовата престъпност, политиката по увеличение на доходите на гражданите и други проблеми в страната. Когато партньорите познават добре другата страна, то преговорите протичат лесно.

– А по въпроса за външната политика, в частност вашата позиция и тази на ГЕРБ по отношение на Русия силно се различават?

– Съгласен съм, че ГЕРБ заемат позиция, която се различава от нашата. ГЕРБ е член на Европейската народна партия, която приема определени колективни решения. Ние не сме членове на определена политическа структура и затова сме по-свободни в своите маневри.

– Да, но сега вие влязохте в управленския екип, заемайки поста вицепремиер и министър на отбраната.

– Ние нямаме различие по отношение на две основни позиции: България – член на Европейския съюз и член на НАТО. В това никой не се съмнява и не подлежи на ревизия. Но след това идват различните нюанси, в частност, ние имаме друга идея, как трябва да изглежда и да се развива Европейския съюз. Ние считаме, че ЕС се нуждае от реформи. Необходимо е да се промени системата по взимане на решения, защото в сегашния си вид тя много напомня старите спокойни времена. Необходимо е да се решат проблемите с нашествието на нелегалните емигранти, ислямския радикализъм, тероризма. Двадесет, тридесет години назад, когато се е оформяла идеологията Европейски съюз в своя сегашен вид, много от тези проблеми не са съществували. По тези въпроси нашите позиции се различават, но както се казва, Европейският съюз е единен в своето многообразие и в това многообразие няма нищо страшно.

– Все пак, каква ще е външната политика на България в бъдеще време?

– Това не е моята насока в работата на правителството, но в нашата програма ние сме записали, че България – член на ЕС и НАТО, чиито решения ние приемаме на базата на националния интерес на страната, не позволява на никого да се бърка в нашите вътрешни дела. Има държави, които се опитват да осъществят такова вмешателство и деликатно, и по-грубо, кото е еднакво незаконно и непозволено по нито един от международните договори.

– А по отношение на Русия?

– Винаги съм казвал, че трябва да развиваме активни отношения. Активни по отношение на диалога. И в отношения в областта на културата, и в икономиката. Въпросът за доставката на газ отново стана актуален. Има много въпроси които трябва заедно да обсъдим. Аз съм откровен човек и считам, че трябва да говорим и с руснаците, и с американците и с другите ни партньори откровено. По-добре да кажеш това, което реално мислиш, да отстояваш мнението и интересите си, отколкото да се стесняваш да говориш откровено.

– Българските военни части използват предимно руска военна техника, как ще се развива сътрудничеството в тази насока?

– Тази техника, която съществува трябва да се поддържа в изправно състояние. Отчасти за това ни помагат руските партньори, отчасти тази работа се извършва в България. Истината обаче е, че тази техника е остаряла. Появиха се нови модели на въоръжение, от които се нуждае и нашата авиация, флот и пехота.

Вярвам, че България трябва сама да произвежда техника за пехотата и флота, но самолети ние никога не сме произвеждали и едва ли ще произвеждаме в бъдеще. Но бойни кораби и бойни машини можем и сме длъжни да произвеждаме сами, решавайки едновременно и проблема за превъоръжаване на армията. Това е скъпо удоволствие, но сме длъжни да платим, защото ситуацията в света е много неспокойна.

– Ще бъде ли реализирана идеята ви в България да се въведе задължително военно обучение?

– Военно обучение в училищата ще бъде организирано. Също така ще решим въпроса за доброволна служба в армията. По въпроса за въвеждане на наборна служба предстоят дискусии.