Май – месец за хора, месец за личности

Така са се стекли нещата в родната ни действителност, че всяка година месец май има за нас две измерения – битово и духовно.

В битовото си проявление той е за много от нас месецът с най-много почивни дни в годината; месецът, който започва с ден на труда, на който ден, съгласно Кодексът на труда,  не се работи;  месецът в който постоянно сме на път – из страната или чужбина (всъщност Гърция); месецът в който колим агне и повече от 250 000 души празнуват имен ден; месецът, в който изпращаме абитуриентите, а те пък ни демонстрират математически познания чрез отброяване от 1 до 12.

В духовно отношение май е месецът, в който даваме нагледен израз и почит към трите стълба, крепящи всяка една държава – работата, която методично и постепенно да претворява идеите в реалност; смелостта и достойнството на военното начало, чрез което дръзко и решително нацията се противопоставя на врага и отстоява правото си да съществува и да се развива; просвещението и културата, които отвеждат до най-високите върхове на себеактуализацията и успеха.

Ние сме битов народ.
Ако трябва да си послужим с “прословутата” пирамида на Маслоу (всъщност той никога не е използвал каквато и да е геометрична фигура или пък предмет, за да онагледи йерархията на потребностите – това го правят психолозите след него) можем да кажем, с голяма степен на достоверност, че българският народ, след всичките тези векове на развитие, все още стои здраво захванат за първичното ниво на своите потребности – от огромно значение, на моменти и смисъл на живота, е непрекъснатото задоволяване на физиологическите потребности и нуждата от сигурност. Дори и в случаите, когато се въри към по висши потребности – нужда от принадлежност и любов, нуждата от признание (авторитет), те често пъти се появяват, като необходимост, чрез която да бъде осигурено задоволяването на по-низшите (първични) потребности.

Един от основните мотиви за поколения българи да постъпят на работа в държавната администрация (нужда от принадлежност) е сигурността на работното място и доходите свързани с нея (заплатата може и да е малка, но пък е сигурна); или предимствата, които може да донесе това – по-висок обществен статус, авторитет, социално (нерядко подмолно, лицемерно) одобрение и престиж – все неща съответстващи на нуждата от признание, но често пъти използването им в личен план опира просто до намирането на по-лесен начин за задоволяване на битовите ни (физиологични нужди и сигурност) потребности в по-голяма степен и на (уж) по-качествено (с оглед на обществения престиж на бранда и марката на използваната стока/услуга) равнище.

Чудно ли е тогава, че месец май се възприма от огромната час от народа ни в битовото му измерение – кюфтета и кебабчета за Деня на труда, агнешко чеверме за Гергьовден. За 24 май – каквото остане.

Сред цялата тази битова картина, ние все пак сме и духовно възвишен народ (да не се бърка с духовит – това, че някой може да подскача, да пее, да танцува и да разказва смешки с часове не го прави духовно извисен). Народ, който е усвоявал и предавал в наследство знанието и изкуството, поради факта, че винаги, дори и в най-мрачни времена, са се намирали личности, които да платят цената за това.

Знанието е плод на усвоените уроци от миналите събития, от преживените успехи/неуспехи. Чрез него може да се достигне до прогнози с голяма точност какви ще са евентуалните последствия от приемането на дадено решение, от следването на дадено поведение.

Придобитите знания се превръщат в изкуство при сблъсъка им с реалността. Тя е ситото, което отсява пясъка, от който ще бъдат издигнати днешните кули, храмове и скулптури. Но всяко време има свое сито, затова онова което днес ще премине – утре ще остане неприложимо. Затова изкуството ни дава отговор кога усвоените знания са приложими и кога – не; доколко и в каква степен те са целесъобразни за конкретна обстановка, ситуация, среда на действие; кога може и трябва да се допуска компромис или да се отстояват позиции.

Чрез изкуството тези познания се превръщат в инструменти, които намират своето приложение в конкретна ситуация, а времето и търпението водят до натрупването им в колективната памет на нацията, създавайки самобитния и неповторим характер, чрез който тя посреща изпитанията на живота.

Подобно натрупване се нарича опит, а процесът на неговото осмисляне – израстване.

В личен план израстването се измерва с един човешки живот, в национален – с живота на редица поколения, с живота на редица личности.

Така са се стекли нещата в родната ни действителност, че всяка година месец май има за нас две измерения – битово, затворено в рамките на основните ни потребности, и духовно, където израстват личностите.

.