Бабо, не ми чети приказки


„Днес децата като цяло не четат книгите на бабите си. Те не дават отговор на техните въпроси.“ – казва Василка Ванчева, член на Управителния съвет на Асоциация “Българска книга” (АБК).

***

От 2 до 23 април се провежда шестото издание на националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“. Организатор на събитието е Асоциация „Българска книга“, а домакини – Столична библиотека, училища, детски градини и други библиотеки в София и страната. Сред основните стремежи на кампанията е достигането до най-малките читатели.

Началната дата на „Походът на книгите“ не е случайна. Тя съвпада с рождения ден на приказния Ханс Кристиан Андерсен – 2 април 1805 г. През 1967 г. този ден е обявен за Международен ден на детската книга по инициатива на Международния съвет на книгите за младите хора (IBBY). Краят на кампанията пък – 23-ти април – е денят, обявен през 1995 г. от ЮНЕСКО за Световен ден на книгата и авторското право.

Първите издания на кампанията са мотивирани от притеснителните резултати на българските ученици, станали видими след оповестяването на резултатите от представителни изследвания като PISA през 2012 г. и 2016 г. в областта на средното образование. Те нареждат българските ученици назад в класацията по грамотност, в сравнение с връстниците си от други страни.

***

Какво показват резултати от тази читателска кампания – до колко чрез нея децата биват стимулирани да четат и подобрява ли се тяхната грамотност?

Василка Ванчева: Бих искала да отбележа, че първото изследване PISA в България бе проведено още през 2000-ната година и резултатите от него бяха също толкова катастрофални. Следвайки старата политика, лошите неща да не се оповестяват, тогавашното ръководство не направи проблема достояние на обществото. И той си остана. През 2006-а резултатът се повтори, отново беше заметен под чергата на МОН, макар че ние, АБК, се опитахме да привлечем вниманието на обществеността чрез материали в медиите. Но никой не си даваше сметка колко серозен е този факт и как след време ще се окажем народ без достатъчно квалифицирани кадри.

Василка Ванчева говори пред публиката в присъствието на служебния министър на образованието и науката Николай Денков.

В други държави – при много по-високи резултати от нашите – вдигнаха истински вой самите правителства и взеха мерки. И повишиха драстично показателите си. Но не и нашите правителствени ръководители. Ние, АБК, за съжаление, сме твърде малки и нямаме машината на държавата, за да повлияем върху процеса. Но още през 2006-а се опитахме с нашите възможности да започнем да правим нещо в посока насърчаване на четенето.

Естествено погледнахме какво правят водещи страни. И решихме, че инициативата “Известни личности четат на деца” би била най-приложима за нас. Такива четения се провеждат в почти цяла Европа. Обратната информация, която получаваме от училищата, е окуражителна. На много места децата започват да се интересуват повече от книги. Но за съжаление нови книги в училищните библиотеки няма, а някъде няма вече дори училищни библиотеки. Затова казвам, че процесът може да се обърне само с целенасочените усилия на държавата и обществото.

***

За петте си издания досега кампанията е достигнала до повече от 10 000 деца в цялата страна, а в много от участвалите училища и детски градини в последствие са открити нови библиотечни звена или съществуващите са допълнени с актуални заглавия от света на детската литература.

Като част от „Походът на книгите“ се осъществяват и още две национални кампании: „Маратон на четенето“, инициатива на Българската библиотечно-информационна асоциация, в която с литературни събития се включват библиотеки и читалища в цялата страна, и ежегодният конкурс „Бисерче вълшебно“ на сайта „Детски книги“ за детско-юношеска литература, в който не друг, а читатели на възраст от 6 до 15 години избират победителите сред своите връстници.

През годините обаче от кварталите и малките населени места изчезнаха библиотеките.

***

Работи ли се и в тази посока – за по-достъпни книги, книги на една ръка разстояние?

Василка Ванчева: Библиотеките изчезнаха и от българското училище, където е мястото на специализираната библиотека за съответните възрастови групи. Наскоро МОН разработваше Наредба за физическата среда и библиотечното и информационното обслужване на българското училище.

В групата участваха експерти от Българската библиотечно-информационна асоциация, както и наш представител. Експертите разработиха стандарт на базата на Манифеста на ЮНЕСКО за училищните библиотеки и на Насоките на ИФЛА. Първоначално от него не беше прието почти нищо в общата наредба на МОН. Интересно защо тогава се канят експерти, след като МОН си решава по свое усмотрение?

След дълги борби от страна на ББИА и от нас бяха вкарани някои текстове, но без конкретни цифрови показатели, което на практика означава, че библиотеки пак няма да има. Ние реагирахме много остро. Не зная последно какво ще приеме МОН. Наредбата ще бъде качена за обществено обсъждане и там е мястото обществото да си каже думата. Може би ще е добре, ако медиите го осведомят за тази възможност.

Какво четат децата днес? И като какви хора могат да бъдат определени според техните литературни предпочитания?

С отговора на този въпрос г-жа Ванчева отваря друг важен въпрос – за търсенето на пресечната точка между поколенията.

Василка Ванчева: Тук мога да споделя само мои лични наблюдения, тъй като не зная да има национално изследване на читателските предпочитания на децата.

Днес децата като цяло не четат книгите на бабите си. Те не дават отговор на техните въпроси, не съдържат характерите на техните герои. А парадоксалното е, че бабите държат да им купят книгите, които те самите са чели. Днес децата предпочитат съвременни автори, много фентъзи, много хумор… Не бих могла да очертая образа на съвременния млад човек според това, което чете, твърде сложно и отговорно е. Да не говорим, че децата и младежите менят предпочитанията си доста бързо, което е част от процеса на израстване.

Съвременни автори, много фентъзи и много хумор… А къде са класиците Вазов, Ботев, Яворов, Дебелянов? Задълбочава ли се разликата между задължителната учебна литература и предпочитаната от децата? И как да бъде намерен балансът?

Отговорът на г-жа Ванчева е категоричен: Да. И това – казва тя – е голям проблем. Мисля, че решението трябва да се търси в практиката на развитите страни. Топлата вода отдавна е открита.