След смъртта на Яворов Чирпан не е издал една скръбна вест дори. Не всичко е загубено, обаче

Снимка: bulgariatravel.org

На 23 март е роден бащата на Яворов – Тотю Крачолов, а на 25 март – Благовещение, поетът среща своята голяма любов Мина Тодорова. Същият ден той пише стихотворението “Благовещение”.

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.

Елмира Танева – шестокласничка от СУ “П. К. Яворов”, изпълнява стихотворението “Благовещение” на Яворов

Преди три години фондация “Яворов” и инж. Владимир Рогошев учредяват наградата “Благовещение”. Нейни носители досега са поетесите Ина Иванова и Виолета Христова. Тази година наградата бе връчена на Таня Матева – кореспондент на БНТ – Пловдив, за „ефективно партньорство с къща-музей „Пейо К. Яворов“, за популяризиране на културно–историческото наследство на региона и принос за утвърждаването на Чирпан като туристическа дестинация. С прожекция на филма й за родния град на Яворов и околностите “Чирпан през очите на Таня Матева”, започна празникът “Благовещение” в къща-музей „Пейо К. Яворов“, осъществен с финансовата подкрепа на инж. Владимир Рогошев.

Таня Матева, Владимир Рогошев и Тодор Иванов

Наградата е знак, че Чирпан цени своите талантливи чеда, радва се на техните успехи и ги подкрепя, казва Тодор Иванов – председател на фондация „Яворов“, уредник в къща-музей „Пейо К. Яворов“ – Чирпан.

Таня Матева получи грамота и бронзовия плакет “Празник”, изработен от скулптора Ивайло Савов.

Интервю с Тодор Иванов – председател на фондация „Яворов“, уредник в къща-музей „Пейо К. Яворов“ – Чирпан

Литературният празник “Благовещение” е само едно от събитията в богатата културна програма на къща-музей “Пейо Яворов” и Фондация “Яворов”. През януари бяха раздадени редица други награди в различни конкурси в рамките на Яворовите дни. Във времето между тези две дати къща-музей “Пей Яворов” в Чирпан не утихва. Организирате срещи, концерти, четения… От къде този ентусиазъм, с който работите в един малък провинциален град?

Откъде този ентусиазъм… Работим със съзнанието, че служим. Спънките, проблемите, бездушието не могат да ни смажат.

След смъртта на Яворов Чирпан не е издал една скръбна вест дори. През октомври 2012 г. Общинският съвет на Чирпан със свое решение превърна музея на българския световен поет Яворов в отдел на Историческия музей в града. Това срамно и скандално решение предизвика не само нашето, но и на цялата българска културна общественост възмущение. Четири години по-късно – на 22 декември 2016 г., музеят бе отделен от Историческия и сега предстои негов самостоятелен живот.

В подобна атмосфера не е леко да се работи. Подобно отношение към големи български творци има и другаде, за голямо съжаление.

Не всичко е загубено, обаче.

Кои са хората, без които този “зефирен лъх”, ако използваме стиха на Яворов, не би бил възможен в един обезлюдяващ се град? Какво и как ви събира заедно?

Тодор Иванов – председател на фондация „Яворов“, уредник в къща-музей „Пейо К. Яворов“ – Чирпан

Личности като Трифон Митев, проф. Димитър Михайлов, Владимир Рогошев, проф. Михаил Неделчев, Иван Гранитски, арменската общност в България, родствениците на Яворов проф. Димитрина Нанева и Явора Стоилова са съмишленици, чиято безценна подкрепа винаги имаме. Това дава кураж и сили.

Събира ни съзнанието, че трябва да служим за популяризиране живота и творчеството на световния поет Пейо К. Яворов по най–добрия начин. И го правим.

Що се отнася за проявите, посветени на Яворов, нашата цел е да привличаме младите – ученици, студенти. С конкурси, изложби, четения.

Яворовите дни през януари останаха извън новинарските емисии, в страни от информационния поток в медиите. Може би заради това, че на тях не присъстват “официални” лица, че събитието не се случва в София…

Присъствието или отсъствието на „официални“ лица не ни впечатлява. Удовлетворява ни вълнението и благодарността на посетителите в музея на Яворов. Четем отзивите в книгата за впечатления, но нищо не може да замени общуването с толкова много и различни хора, които идват на поклонение в родния дом на Яворов.

В музея съм на работа от 2007-ма година. В последните години посетителите са предимно млади хора. Те идват да научат нещо, още нещо, нещо повече. Интересът е искрен, често споделят след нашите беседи, че се връщат към Яворов, купуват негови книги, препрочитат го.

Тази година отбелязваме 139 години от рождението на Яворов. Започнахте ли с подготовката за юбилейната 140-та годишнина през 2018-а? Какво да очакваме?

За 140-тата годишнина предвиждаме до края на месец май да изградим комитет, който до подготви национална програма. Нашето желание е той да бъде оглавен от президента Румен Радев. Надяваме се това да се случи. Защото Пейо К. Яворов е българският световен поет.

Снимки: Личен архив на Тодор Иванов