Из “Класация на (не)щастието”

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието…
Когато е щастлив, човек често се смее. /Уикипедия/

Ако Аристотел е смятал, че щастието зависи от самите нас, а Сократ – че тайната на щастието не е в това да търсиш повече, а в това да развиеш способността да се наслаждаваш на по-малко, то днес щастието е отражение на личния ни просперитет и благополучието на страната, в която живеем. В резолюция на Общото събрание на ООН е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството.

На 20 март отбелязваме Международния ден на щастието.

Инициативата е от 45 години и е на кралство Бутан, чийто крал е смятал, че стандартните макроикономически показатели не отразяват нивото на благополучие.

Норвежците имат повече причини от всякога, за да отпразнуват Международния ден на щастието, защото в последния Доклад за световно щастие за 2017г. Норвегия скочи три места и измести Дания от първото място в класацията за най-щастлива страна в света.

В първата десетка на най-щастливите държави се подреждат и Дания, Исландия, Швейцария, Финландия, Холандия, Канада, Нова Зеландия, Австралия и Швеция. А страните в региона на Субсахарска Африка, заедно със Сирия и Йемен, са сред най-малко щастливите от общо 155 държави, участващи в класирането на ООН.

САЩ отстъпва една позиция назад и се нарежда на 14-то място. Германия се нарежда на 16-то място за втора поредна година, а Обединеното кралство се изкачва с четири стъпала до 19-то място. Русия се изкачи до 49-о, Япония – до 51-во, а Китай – до 79-то място.

Класацията е базирана на шест показателя – БВП на глава на населението, продължителност на живота, свобода, щедрост, социална подкрепа и липса на корупция в правителството или бизнеса.

Около 80% от неравенството по отношение на щастието по света се случват в рамките на самите страни, се вижда още от доклада. В по-богатите страни различията в страните не се обясняват толкова с неравенството в доходите, а с разликите в менталното здраве, физическото здраве и личните отношения. Най-големият източник на нещастие са психичните заболявания. Разликите в доходите влияят в по-бедните страни, но дори там психичните болести са източник на нещастие.

„Щастливите страни са онези, които имат здравословен баланс на просперитет и социален капитал, което означава високо ниво на доверие в обществото, ниски нива на неравенство и увереност в правителството“, отбеляза Джефри Сакс, специален съветник на генералния секретар на ООН.

Щастливи ли са българите в България?

България се изкачва до 105-о място (от 129-то през 2016г и 134-то през 2015г) в света по щастие в класацията World Happiness Report. Най-силни резултати страната отчита по отношение на показателите, свързани със социалната подкрепа и брутния вътрешен продукт (БВП) на глава на населението. Позицията ни в класацията е ниска основно заради изключително високото ниво на корупцията и заради показателите, свързани с щедростта и взимането на житейски решения.

Глобално изследване на “Галъп интернешънъл” от миналата година, което проучва очакванията, възгледите и убежденията на 66 541 души от 66 страни по целия свят, обаче показва, че България е на едно от последните места в света по усещане за щастие. Към 2016 година у нас едва 43% от гражданите се определят като “щастливи”, 10% – като нещастни, а 45% са в средно положение. В същото време две трети от хората по света, тоест 68%, казват, че се чувстват щастливи, показва проучването. Резултатите от изследването сочат още, че съществува значима корелация между доходите и щастието, както и ясна връзка между икономическите очаквания на хората за 2017 година и дохода през последното десетилетие.

В “Български тълковен речник” срещу думата щастие е записано “душевно доволство и успех в живота, чест, доброчестие и благополучие”.

Рецепта за щастие няма. Нито то може да бъде дефинирано с някаква обща дефиниция.

Индивидът определя сам щастието си, въз основа на собствената си възможност да го постигне, твърди германският философ Лудвиг Маркузе. Във „Философия на щастието“ той проследява възгледите на хора и мислители от различни епохи за щастие – от библейските времена и Йов, Епикур, Сенека, Свети Августин, Псел, Спиноза, Робърт Оуен, Лев Толстой, Маркс, Ницше, Фройд. Маркузе отбелязва, че когато знаем историята на идеята за щастие, можем да се предпазим от две погрешни учения, които се опитват да ни разколебаят в търсенето на щастие. Първото е, че щастието е ограничаване на нещастието, а второто е, че не си заслужава да отдаваме толкова голямо внимание на щастието.