Въздухът, който дишаме

Британецът Джон Грийн, живущ в швейцарския град Базел, е започнал бизнес с продажба на чист алпийски въздух, съобщава в. “Локъл”. Предприемачът твърди на своя сайт, че въздуха, с който се сдобива, е от тайни локации в планините на Швейцария.

“Най-чистият въздух от швейцарските Алпи” се продава в стъклени буркани с обем половин литър, литър и три литра. Продуктът се предлага на цени от 97, 167 и 247 долара в зависимост от обема на буркана.

Според производителя 25% от печалбата на необичайния бизнес ще бъдат дарени на хуманитарната организация “Уърлд вижън”. Британецът обяснява високата цена на въздуха с произхода му – “Той е швейцарски, а в Швейцария всичко е скъпо!”.

Идеята на Грийн може да се стори на някои смешна, но други вероятно са готови да дадат куп пари за глътка чист въздух. Особено ако са жители на големи градове, потъващи в смог.

Но готови ли са същите тези хора да се откажат например от цигарите и от автомобилите си, за да дишат чист въздух?

“Оплакванията срещу смога са неубедителни в страна, където мнозина пушат тютюневи изделия.”

Така полският здравен министър Константи Радживил се включи в темата за замърсяването на въздуха. Колегата му, министърът на енергетиката, Кшищоф Тхужевски пък заяви, че замърсеният въздух не съкращава живота на хората. “Да не се поддаваме на демагогия, замърсяването на въздуха е понякога по-високо вследствие на климата, но то определено не е основание за това някои да живеят по-кратко”, каза той  на конференция по въпросите на транспорта миналия месец.

Природозащитници твърдят, че в Полша се диша най-замърсеният въздух в Европа заради интензивното изгаряне на въглища и отпадъци в домакинствата. Според активисти мръсният въздух е причината за преждевременната смърт на над 40 хиляди души в Полша всяка година.

Карта на държавите с най-мръсен и най-токсичен въздух нареди България на едно от челните места в света. Според нея страната ни попада сред десетте с най-замърсен въздух.

Данните са изготвени на база редица фактори, включително броят на смъртните случаи, причинени от замърсяването на въздуха и на общите емисии на въглероден диоксид, писа през февруари сайтът Wired.

В проучването са включени 135 държави.

Изследването излезе в момент, когато замерванията на въздуха в София показаха едни от най-завишените стойности на замърсяване през последните години. В началото на годината станцията за измерване на качеството на въздуха в кв. “Надежда” отчете 30 превишения на нормите за едър прах. В “Дружба” и “Хиподрума” са отчетени по 26 превишения, а в “Павлово” – 24.

КАТ и автомобилната инспекция започнаха проверки за това дали автомобилите отговарят на нормите за вредни емисии и имат ли катализатори, а Столичният инспекторат засили контрола върху строителните обекти и изгарянето на забранени материали.

Според представената от кмета на София философия,”само с ограничения няма да стане”, но предложените “позитивни” мерки в новата програма за качеството на въздуха са вече познати и досега не са постигнали цялостен резултат: стимулиране на повече хора да използват градския транспорт, по-често миене на улици и булеварди, цялостни ремонти на улици и булеварди и развитие на веломрежата в града.

Като част от борбата за чист въздух Столичната община ще предложи национална програма за нисколихвени заеми за подмяна на стари отоплителни инсталации, както и промяна в социалната политика – помощите за отопление да са за горива с по-добри екологични показатели.

Сред най-замърсените градове са още Видин и Пловдив.

В работен документ от февруари тази година Европейската комисия отправя редица критики към България по отношение политиките за опазване на околната среда. В доклада се посочва, че България е постигнала значителен успех в областта след приемането ни в Европейския съюз и законите ни са хармонизирани относително добре с европейската рамка, но прилагането им подлежи на критика. Най-сериозно притеснение съществува именно по отношение на качеството на въздуха.

Малко над 118 хил. души се разболяват годишно заради мръсния въздух и повишеното ниво на фини прахови частици у нас. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, рак на белите дробове и кръвоносната система.

По данни на Световната здравна организация годишно над седем милиона човека умират преждевременно заради замърсен въздух. От тях три милиона – заради вдишан въздух на открити пространства.

Въпреки тези стряскащи данни, в последните години са предприети редица мерки за подобряване на качеството на въздуха: филтриращи инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности… Нещо се прави. Има стратегии, комисии, дискусии, научни проекти. Но отделните инициативи не постигат много.