“Синият кит” в опасните води на социалните мрежи

Зловещите новини са психически вирус.

Думите са на психолога Антонина Топалова. А повод за тях е информацията, разпространяваща се през последната седмица, за опасна игра в социалните мрежи в Русия и в България. 

„Синият кит” подстрекава подрастващи към самоубийство след поредица от 50 дневни задачи – екстремални, стимулиращи самонаранявания и опасни ексцесии. Всяко дете, участник в играта, се нарича син кит.

Любопитен факт за синия кит е, че е бозайник, който наистина е склонен на самоубийство. Това е загадка за учените. Предполага се, че водачът губи ориентир и се насочва към брега, следван от останалите китове. Интересно е още, че синият кит може да диша въздух на повърхността на океана, но ако бъде изхвърлен на сушата, би се задушил от собственото си тегло.

Интервю с Антонина Топалова, психолог

Смъртоносна игра или социален вирус, манипулация, е “Синият кит”?

Проследих проучванията на руските медии и институции, които по категоричен начин твърдят, че подобна игра е мистификация и социален вирус, който привлича внимание върху друг тип електронно съдържание. Установява се, че т.н куратори, които поставят задачите, също са подрастващи, привлечени от възбудата на инициирането си като смели и безстрашни герои, които трябва да докажат себе си.

Водещият научен сътрудник от Института по етнология и антропология на Руската академия на науките, доктор на историческите науки Дмитрий Громов приема, че историята за „Синият кит” е разновидност на легендите. „Епидемията от слухове (в това число, построенни по типа на градските легенди) се основава на фобиите, съществуващи в обществото. Тук се включва често срещащият се у подрастващите интерес към темата за самоубийствата. Но трябва да разбираме, подчертава Громов, че младите хора, които се интересуват от тази тема, в повечето случаи не се стремят към суицида”.

Има публикации в различни сайтове за 130 или 200 деца, направили опит за самоубийство по повод на тази игра. Появиха се данни и че през май 2016-та руските власти са арестували 21-годишния Филип Будейкин, който е предполагаемият автор на играта. Той е обвинен за подбуждане към самоубийство на 15 деца. Въпреки това, последователите на играта все още я поддържат „жива”.

Тук вече можем да говорим за т.н. мем, или психически вирус, определян от Ричард Броуди (един от компютърните гении, работили при Бил Гейтс), който манипулира съзнанието за потребяването на определен продукт, за предизвикване на дадено поведение, което ни се внушава чрез медиите. А това специално за децата е много опасно. Мозъкът им до 12 години функционира преди всичко на вълни тета – доста по-ниски електромагнитни фреквенции, което им дава възможност да реагират емпатийно, емоционално на заобикалящия ги свят и поведението на възрастните. Те все още нямат капацитет за аналитично, асоциативно мислене и критично отношение към това, което им се предлага. Затова е много тревожно психическото манипулиране, свързано със заплахи, страх от убийство на близките, както е в предполагаемата игра. Това би могло да причини наистина некотролируемо поведение у тийнейджърите, но нека подчертаем, че това може да се случи при предимно лабилните психически деца, носители на една постоянна тревожност, проявяващи панически атаки и несигурност.

Периодичното манипулиране с подобни информации може ли да бъде тълкувано като синдром на сварената жаба – пуснатата в съд с вряща вода бързо изскача от него, но поставена в съд с вода със стайна температура, която постепенно се затопля, привиква към условията и бавно и неусетно умира?

За съжаление можем да кажем, че днес психическите разстройства, каквото е желанието за самоубийство се разрастват неимоверно. Ако преди години на всеки 4 души един проявява такива симптоми, в днешно време почти няма човек, който да не е изпадал в състояние на депресивна тревожност, тъга, а от там има малка крачка към самоубийствени мисли и действия. Да, ние всички сме поставени в хладката вода на ежедневния стрес, на страха за оцеляването си и това на нашите деца и претръпваме към факти, които ни напомнят за смъртта под каквато и да е форма. Доказано е от психолозите, че четенето и гледането на „зловещи новини” е една от формите на психическа защита, която ни казва …”Ох, добре, че това не се случва на мен!!!” Но по-лошият резултат е, че вече ставаме безчувствени към чуждото страдание, а от емоционалната ригидност до безразличието към съдбата на другия, пътят е в сантиметри.

Истинска или не, играта „Синият кит” ни напомня, че главното на което трябва да приучим децата си е да бъдат доволни и щастливи от това, което имат, а не да страдат, че нямат каквото и да е било. Самонараняването, самоубийството е крясък от усещане на пустота, отчужденост и неразбиране на човека, а децата ни са хора с още неукрепнала представа за добро и зло. Нека не забравяме, че бушуващите в телата им хормони предизвикват агресия и автоагресия и ако нямаме ЕЖЕДНЕВЕН контрол върху емоционалното състояние на децата ни, ще се простим с мисълта да ги спасим от социалните и психически вируси на мрежата.

Мисия невъзможна ли е суицидопрофилактиката в съвременното общество – технологично и виртуално? В какво ни превръщат социалните мрежи?

Не е невъзможно, разбира се, да предотвратяваме подобни чудовищни практики. Детски психолози в училищата, активно привличане на децата към спорт, който изразходва адреналина и тестостерона, разходки по 120 минути на седмица минимум заедно с децата и разговори, много разговори, за това колко е ценен животът и колко щастливо може да бъде всяко дете в света, който го заобикаля. Това са начините да се справим с манипулациите на мемите. Трябва да знаем, че в кортекса на всеки човек има огледални неврони, които му помагат да имитира, да усвоява нови навици и умения. Това позволява на децата да черпят опит от възрастните и затова отговорността на родители, учители, журналисти е да обясняват не какво лошо може да се случи на детето, а как да направи нещо хубаво за себе си и близките си.

Социалните мрежи ще ни превърнат в това, в което им позволим. Пристрастяването към електронни игри е също психическо разстройство както пристрастяването към субстанции, алкохол, секс. Победата, когато играеш, предизвиква задоволство, отделят се ендорфини и серотонин – невромедиаторите на щастието и на пристрастения му се иска да получава нова и нова доза. Подобни са усещанията и на екстремалните спортисти. Ако пренебрегнем биохимията на тялото, ако не обърнем внимание на стреса, който трябва да се преработва, вече вървим към новата номофобия пристрастеност към телефони и електронни устройства – плод на страха ни да не би да нямаме връзка със света, тоест да не бъдем изоставени и самотни.

За съжаление удивителните технологични възможности за връзки между хората създадоха общество от отчуждени, самотни и тревожни индивиди, без цел и посока. До това води прилепването към ПОТРЕБИТЕЛСТВОТО – стремежът да имаш, а не да бъдеш и да НЕ те приемат за това което си, а за това което имаш или нямаш.

Ако обичаме децата си, ще трябва да им го казваме всеки ден и да ги пазим от октопода на социалните мрежи.