Нора Ампова за изкуството, което може да променя опасните настроения

„Моето желание е да провокирам диалог и да предлагам храна за размисъл, не да предлагам мнение или решения.“ – казва Нора Ампова в интервю за бежанците и нейната изложба „Криеница“.

***

В края на миналото лято морето изхвърли тялото на сирийско дете, удавило се с още 12 бежанци в опит да достигнат бреговете на гръцкия остров Кос. Снимката на момченцето, намерено лежащо по лице на плажа край турския курорт Бодрум, бе публикувана от редица световни информационни агенции, сайтове и печатни издания. Телцето на тригодишния Айлян Курди улови човешката трагедия на мигрантската криза. Кадрите разкриха трагедията на хората, бягащи от родината си в условията на изключително големи рискове в опит да достигнат спасителен бряг.

Бежанците отвориха дискусията в Европа за политическото убежище и миграцията. Дискусия, в която се сблъскаха различни, често противоположни, гледни точки. Веднъж се говореше за бежанци, друг път – за мигранти, веднъж – за европейски правила, друг път – за човешки дълг, за интеграция и за реадмисия. Наред с ксенофобски демонстрации и опасни лозунги в политическото пространство станахме свидетели и на доброволческа дейност в помощ на емигрантите.

Политиката за бежанците в света се разпна от „добре дошли“ на Меркел до „всички вън“ на Орбан. Тези настроения се пренесоха и в обществото.

Извън политиката и обществените нагласи, често диктувани от медиите, горещата тема намери своите образи в изкуството. Проблемът за идентичността на човека и неговата национална принадлежност в условията на световната глобализация намери своите платна и сцени, превърна се в стихове, музика и танц.

Уникален е всеки авторски почерк.

***

В страни от политиката и призивите на световните лидери, над оградите е и интерпретацията на темата за бежанците на Нора Ампова. Младата художничка пресъздава ситуацията в изложбата „Криеница“, в която събирателен образ е щраусът.

След като част от нея бе показана в Тhe Mytilene Municipal Gallery, на остров Лесвос, Гърция, в партньорство с 359 Gallery, като част от събитията на културния календар за Световния ден на бежанците в Гърция (20-ти юни 2016), Нора Ампова подреди своя пъзел от 24 портрета, които метафорично изобразяват 12 бежански семейства, и в „Червената точка” през ноември миналата година. Предизвикателството, което отправи художничката към нас бе да съберем разделените двойки.

„Много често, по време на своето бягство, хиляди семейни съдби се разделят, търсейки сигурност и спасение по различни краища на света”, посочва Нора Ампова.

С тази изложба тя продължава установената си творческа позиция да зарежда картините си със социално послание. Произведенията й провокират с ирония, критика и хумор, повлияни от личната и обществена среда, в която се развива авторката.

Наистина не искам да се обвързвам с политика по никакъв начин с думи. Каквото съм искала да кажа, съм го оставила в картините, а публиката остава само да го види. Моето желание е да провокирам диалог и да предлагам храна за размисъл, не да предлагам мнение или решения. – казва Нора Ампова.

***

Защо бежанците? Защо гръцките брегове? Защо щрауса?

Гръцките брегове са първото европейско убежище за бежанците, идващи от изток.

На остров Лесвос се озовах поради лични причини, а престоят ми там прерасна в творчески проект.
Там, на този гръцки остров (през който са преминали 600 000 души за последните две години), имах възможността да представя изложбата си “Hide and seek”/ “Криеница”, в градската галерия на столицата Митилини.

За главен персонаж в картините избрах щрауса, който е специален символ в моите проекти. Захващайки се с тази световна тема, мисля, че успях да завърша образа, да достигна кулминацията му. Защото посланията, които са кодирани в това налудничаво създание, обрисуват бежанската ситуация като огледало. В него могат да се огледат както бягащите, така и онези, които ги наблюдават.

Какво остана в теб от престоя ти на остров Лесвос?

Със стъпването ми на острова преди една година разбрах, че това е специално място. Усетих го във въздуха. Природата е райска, но същевременно много сурова. Морето през зимата беше особено коварно и човешките трагедии бяха ежедневие. Независимо от това, духът на острова е напоен със солидарност и съпричастност, а хората са гостоприемни. Неслучайно Бан-ки Муун го нарече „остров на мир и солидарност“ по време на посещението си през юни. Впрочем, точно тогава откривах и своята изложба.

Атмосферата на Лесвос е абсолютно филмова, а енергията му е мистична и напоена с вековна история. Например, преди век, над сто хиляди предприемат същото опасно пътуване от Мала Азия до бреговете на същия Лесвос в търсене на спасение.
В мен се съхрани много любов към този остров…

За какво си затворихме очите, за кого си заровихме главите?

За това да сме хора, в пряк смисъл!
Материалността и егоцентризмът в съвременния бит ни отдалечава все повече от истинските, смислени неща и ценностите ни се променят.

Защо не приемаме другия, различния?

Сложна тема, нуждаеща се от задълбочен анализ. Но ще отговоря в епитети:
страх, комплекси, апатия, себичност, ограниченост, повърхностност, неграмотност, но най вече отсъствието на духовна култура…

Убиват ли медиите изкуството в опита му да покаже другата страна на проблема, на човека, на света?

В световен план, има много артисти, които са се посветили на този проблем чрез изкуството си.
Един от най-ярките примери е китайският десидент и визуален артист Ай Уейуей*, чиито последни мащабни проекти, коментират кризата с бежанците, с много провокация. Той също прекара много време на Лесвос и голяма част от изкуството му напоследък е повлияно от острова. Имах възможност да се запозная с него в Берлин тази есен и да посетя студиото му. Той се е отдал на темата напълно и е убеден, че чрез изкуство може да се променят опасните настроения. Смятам, че е прав.

***

Нора Ампова не пренебрегва и българските артисти, които интерпретират по свой начин социалните теми. През есента на миналата година в програмата на „Червената къща” имаше редица събития, свързани с темата за бежанците. В рамките на фестивала „Между хората и културите” бе вербатим театъра на Неда Соколовска „Мир Вам!”. Спектакълът изследва сложната тема за бежанската вълна и праговете на толерантността.

За жалост, може би като рефлекс от масовото настроение на народа по темата, артистите в България, които се осмеляват да коментират проблема, са малцина. Да, зная за вербатим театъра в Червената къща и съм гледала повечето им представления. Темите, на които се посвещават са трудни за представяне пред публика у нас. Адмирации! – казва художничката за своите колеги артисти.

Повече за Нора Ампова може да прочетете на http://noraampova.com/

* Ай Уейуей е китайски художник, скулптор и общественик.

През март миналата година Уейуей засне сирийска бежанка, която свири на пиано в сърцето на мигрантския лагер Идомени на гръко-македонската граница. Сирийката Нур ал-Хзам се опитва да достигне до Германия, където съпругът ѝ живее от 18 месеца. Младата жена е изучавала пиано, но се е наложило да спре със заниманията си заради войната в родината си и не е докосвала клавишите от три години.

По думите на Ай Уейуей събитието е било нещо много повече от изпълнение или концерт – че то е „самият живот“, доказателство, че „изкуството ще надделее над войната“.