Здравей, Свят!

Хората казват, че животът е река.
Едни плуват по нея с лодки, салове и параходи. Други стоят на брега и мълчаливо наблюдават какво им донася приливът, какво им отнема отливът.

Някои чакат реката да замръзне, за да преминат отсреща, други се страхуват да не придойдат водите й и да ги залее, трети влизат в нея, за да плуват. Едни се връщат, други – не.

Всички ловят риба в реката. Дали търпеливо с въдица, дали с размах, разпънали мрежа, или с динамит, целта е една – да се изхранят с рибата. Методите са различни, защото всеки вижда реката посвоему.

Хората казват, че човекът е цяла вселена.
Необятна и непозната. Всеки има представа за нея, но никой не знае какво е. Някои се опитват да я разгадаят, други вярват, че я познават, трети не я забелязват.

Всяка една вселена има свой ритъм. В някои управлява хаосът, в други – ред и методичност. Хаос и ред – вечна борба между разум и чувства.

Всяка вселена има начало. Началото е при извора на реката.
Там е първата среща на човека с живота. Там са и първите думи. Винаги едни и същи. Повтарят се от векове – ще бъдат същите и след векове. Те са паролата на входа. Свидетелство, че един човек знае накъде върви, през какво ще мине, защо отива. Свидетелство, че той ще продължи.

Едни знаят тези думи, други не. Тези, които ги знаят, виждат реката различно от другите. Те познават реката. По тези думи и реката ще ги познае. И в най-силните бури, тя ще укроти водите си за тях.

Какво си казват Вселената и Реката, когато се видят за първи път ли?
 
Реката (с усмивка)
Здравей, Свят. Ти дойде!
 
Вселената (докато се оглежда)
Дойдох…
 … ама НЕ Е СМЕШНО.