О! О! Неее…

Снимка: chinadaily.com

Темата, която несправедливо получи голямо внимание, празноговоренето, което раздразни мнозина, даде хляб на медиите и зрелище на народа. Да, това е изборът на генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН). Организацията, в която мнозина не вярват. Постът, който омаловажи този на постоянния представител на страната ни там.

Малко лирическо отклонение

Влизайки в темата, да си припомним за Ромен Гари – писателя и дипломат, който след три години в ООН е твърдо убеден в безсилието на Организацията, чиято дейност, според него, се свежда до тщеславни речи и декларации. От 1952 до 1954 г. той е принуден да пледира в полза на идеи, които са му чужди. „ООН е непрестанно издевателство над една голяма човешка мечта“ – казва Гари.
Цялото натрупано огорчение намира отдушник в публикуваната през 1958 г. книга, която той издава под псевдонима Фоско Синибалди, тъй като по това време все още е дипломат.
Небостъргачът на Обединените нации? „Лъскав знак на една цивилизация, която се грижи за външния си вид“… „Стъкло“ – отбелязва един от героите в „Цветовете на деня“. „Боя се, че от това няма да се получат дори красиви руини.“*

60 години по-късно…

На фона на крехкото примирие между правителството и бунтовническата организация „Революционни въоръжени сили на Колумбия“ (ФАРК), за което президентът на Колумбия Хуан Мануел получи Нобелова награда за мир, на фона на изострените отношения между САЩ и Русия заради неуспешното договаряне на прекратяване на военните действия в Сирия, бежанската криза, бушуващите конфликти в Южен Судан и Йемен, както и непрестанните заплахи от терористични нападения от страна на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“, ООН избира своя пореден генерален секретар.

1. В края на 2015-а Съветът за сигурност и Общото събрание на ООН изпратиха общо писмо до страните членки да предложат кандидатури за поста като насърчиха страните да обмислят номиниране на жени. Всички досегашни генерални секретари в 70-годишната история на ООН са мъже. Другата възможност пред ООН бе новият генерален секретар да е от Източна Европа.
И така, прилагайки критерия „жена от Източна Европа“ мнозина спрегнаха за фаворит за поста и две българки – генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и заместник-председателката на Европейската комисия Кристалина Георгиева .

2. Още през лятото на 2014 г. правителството на Пламен Орешарски издигна кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Сред мотивите бяха посочени дипломатическите й и управленчески умения, добрата репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, перфектното владеене на английски, френски, испански и руски – четири от шестте официални езика на ООН.
Но на 23 юли същата година кабинетът „Орешарски“ подаде оставка.

3. След провеждането на предсрочни избори на 5 октомври управлението пое ГЕРБ, с подкрепата на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. И на 9 януари 2015 г. и премиерът Бойко Борисов потвърди и подкрепи кандидатурата на Бокова за генерален секретар на ООН. Месец по-късно Министерство на външните работи публикува кратко съобщение, обявяващо, че кандидатурата й е официално изпратена в ООН.

Някои възприеха решението като приемственост, други – като извиване на ръцете от страна на АБВ, които застанаха категорично зад Ирина Бокова. Последваха доноси, коментари, атаки и контраатаки, лобиране, снемане на доверието на правителството от Бокова, издигане на кандидатурата на Георгиева…

Но начело на ООН не застана жена, не застана и представител на Източна Европа. Организацията изненадващо бързо избра своя генерален секретар въпреки очакванията за дълъг пазарлък. След договорки и гласувания Общото събрание утвърди португалеца Антониу Гутериш на поста генерален секретар. Бившият министър-председател на Португалия поема поста на Бан Ки-мун от 1 януари 2017 г.

Уви! Възможността българка да оглави световната организация, в която мнозина вярваха, се срина. Като стъкло. И не се получиха дори красиви руини.

Сблъсъкът Ирина Бокова – Кристалина Георгиева кампанийно и предизборно се разрасна във вътрешнополитически план. Както всичко у нас, и издигането на кандидат за генерален секретар на ООН се поляризира. Изборът попадна в пресечната точка между комунисти и демократи, между русофили и русофоби, между две различни лобита както у нас, така и в ЕС, и в ООН. България застана срещу България. И това се случи на най-високата сцена. Сблъсъкът доведе до спекулации на всяка от страните как, ако не е била другата страна, България е щяла да има генерален секретар на ООН.

В решителния момент, когато президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов участваха в кампанията на Ирина Бокова и водиха разговори за решаващия етап на гласуването на ООН, режисьорът Евгений Михайлов написа писмо до всички посланици на страните членки на Съвета за сигурност на ООН и до всички посланици в ЮНЕСКО, в което изрази твърдението, че за Бокова няма „народна подкрепа“, а правителството я било номинирало под ляв натиск.

Кореспонденцията изуми десетки чужди дипломати в Париж и Ню Йорк. Бившият депутат коментира пред посланиците на 58 държави, които два пъти избраха с мнозинство Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО, че има комунистическото минало, че у нея има „липса на почтеност“ и че е управлява ЮНЕСКО „лошо и разсипнически“.
Въпреки това обаче Ирина Бокова бе подкрепена от световни интелектуалци като Жан-Мишел Жар, Клаудия Кардинале, Катрин Лалюмиер – бивш зам.-председател на Европейския парламент, Едит Кресон – бивш премиер на Франция. В България зад кандидатурата й застанаха Соломон Паси, Вежди Рашидов, Стефан Данаилов, Стефан Воденичаров, Андрей Райчев, всички български творчески съюзи.

Сблъсъкът

Когато през февруари 2016 г. Ирина Бокова бе издигната за поста генерален секретар на ООН от постоянното представителство на България в Организацията, Кристалина Георгиева, която беше в Ню Йорк по време на срещата на световните лидери на Генералната асамблея на ООН, отхвърли съобщенията, че други източноевропейски държави може да издигнат нейната кандидатура.
„Не търся подкрепата и не желая да бъда номинирана от друга държава, защото това е моята страна, аз я обичам“, заяви тогава Георгиева.
Американският вестник „Гардиън“ обаче коментира: „Стремежът на Кристалина Георгиева да бъде номинирана за поста генерален секретар на ООН не е от вчера. Настоящата еврокомисарка и бивша служителка на Световната банка повече от година е използвала всякакви позволени и непозволени задкулисни игри, за да елиминира сънародничката си“.
Статията припомня участието на Георгиева, през юни 2016 г., в конференцията на Билденбергската група в Дрезден, където, според информацията, публикувана от EurActiv.com, бившият президент на ЕК Жозе Мануел Барозу я е лансирал за следващ генерален секретар на ООН. Барозу бил организирал сбирката на Билдерберг, именно за да лобира за номинирането на Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН.
Според изданието, при посещението си у нас на 7 юни миналата година Барозу е убеждавал българския премиер Бойко Борисов да смени официалния кандидат на страната за този пост.

Според информациите Кристалина Георгиева е разговаряла и с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. А Ангела Меркел се опитала да убеди Владимир Путин на срещата на Г20 в Китай да подкрепи Георгиева.

Но…

1. Българският кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова попадна в челната тройка след първото неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН, което се проведе през юли в централата на Организацията в Ню Йорк. Бокова събра 9 гласа в подкрепа на своята кандидатура и се класира на трето място след кандидатите на Португалия и Словения – Антонио Гутиереш и Данило Тюрк.
2. След второто гласуване, през август, бившият португалски премиер Антониу Гутериш запази лидерската си позиция, макар и с по-лош резултат – 11 гласа „за“, 2 – „против“ и 2 – „без мнение“. На второто място се изкачи сръбският кандидат Вук Йеремич, а трета бе аржентинката Сусана Малкора. Бившият словенски президент Данило Тюрк слезе от второ на четвърто място. Ирина Бокова остана на пета позиция.
3. Българският кандидат обаче успя да се върне отново на третото място в дипломатическата надпревара за генерален секретар на ООН на третото гласуване, като получи 7 „поощряващи“ гласа, 5 „обезкуражаващи“ и 3 „неутрални“. Бокова подели третото място със сръбския кандидат Вук Йеремич, който имаше същото разпределение на гласовете. Пред тях бяха Антонио Гутериш и Мирослав.
4. Четвъртото неформално гласуване на Съвета за сигурност върна Бокова с две позиции назад. Антониу Гутериш отново завърши на първо място, а Ирина Бокова остана пета. И на 13 септември премиерът Бойко Борисов заяви, че ще бъде обмислена смяната на кандидатурата ни за генерален секретар на ООН, ако след 26 септември Ирина Бокова не е първа или втора.
5. На 26 септември Бокова получи едва 6 „окуражаващи“ гласа, 7 „обезкуражаващи“ и 2 – „без мнение“. И след петия вот българското правителство оттегли подкрепата си за нея и издигна кандидатурата на еврокомисаря Кристалина Георгиева с очакването Ирина Бокова сама да се оттегли от надпреварата. Но Бокова бе категорична: „Оставам!“.

Външният министър Даниел Митов заяви: „В тази ситуация оставяме на преценката на Ирина Бокова как тя също да преоцени своето участие в това състезание“. На което Бокова отговори в Twitter: „Благодаря на всички, които ме подкрепят, и съм напълно заангажирана да продължа участието си в състезанието за следващ генерален секретар на ООН“.
Фактът, че Ирина Бокова не се отказа от надпреварата след оттегляне на подкрепата от правителството насочи коментарите към хипотезата, че тя не е и разчитала на неговата протекция.
Всъщност Бокова наистина сама започна своята кампания за високия пост, използвайки поста си на генерален директор на ЮНЕСКО. Тя обикаляше света в продължение на две години и събираше подкрепа.

Даниел Митов мотивира проекта за решение за смяна на българския кандидат с „проведените вече поредни индикативни гласувания в рамките на ООН, класиращи и даващи някаква представа за шансовете на отделните кандидати, които се състезават за поста генерален секретар на ООН”.
„Приемете ме като световен лидер!“, каза от своя страна в обръщението си Кристалина Георгиева, след като бе номинирана от България за поста генерален секретар на ООН.
„Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура“, бяха думите на министър-председателя Бойко Борисов.

На решаващото гласуване в Съвета за сигурност през октомври двете българки премериха не просто собствените си сили, а силата на дипломацията в сянка.
Ирина Бокова изпревари по резултат Кристалина Георгиева. Европейският комисар остана на осмо място в класирането, а шефът на ЮНЕСКО се класира четвърта.

Провалената българска кандидатура в ООН отвори въпроса за цената на чуждата поръчка, която България плати. Тезата, че правителството е взело решението за рокадата под външен натиск, придоби реални измерения. Самият Борисов в деня след гласуването обясни: „Съжалявам, че имаше толкова напразни изказвания от най-високи равнища… Имахме подкрепата на много държави, които ни писаха с призив да издигнем кандидатурата на г-жа Георгиева, защото нямаше по-подходяща от нея”.

Въпросът за избора на кандидат на България за ООН остана отворен и през следващите месеци. Стана ясно, че “за да прокара злополучната кандидатура на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, държавата се е отказала от собствената си кандидатура, заявена още на 18 декември 2003 г., за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) през 2018-2019 г.” Сделката е била с Полша, която срещу подкрепа за Кристалина Георгиева е получила обещание от България да остане единствен кандидат от Източна Европа за мястото в СС на ООН.
Външният министър Даниел Митов отхвърли тази информация и отрече да са нарушени националните интереси.

Сведено до родната ни политическа сцена, гласуването за генерален секретар на ООН бе възприето и като тест за правителството на Борисов – избори, които той загуби. И потвърждението на тази теза не закъсня. Борисов и ГЕРБ загубиха последващите избори – за президент и вицепрезидент.

След окончателния избор на генерален секретар на ООН у нас бяха поискани оставки – първо на външния министър Даниел Митов, а после на цялото правителство като колективен носител на отговорността, както и на самата Кристалина Георгиева като еврокомисар.

Оставката на кабинета “Борисов” 2 дойде, макар и в отговор на загубата на президентския вот. А от 2 януари 2017 г. Кристалина Георгиева ще напусне поста си на заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по бюджета, за да оглави Световната банка.

Изборът на генерален секретар на ООН се очакваше да бъде различен. Анонсираха го като прозрачен – номинациите бяха публично обявени от правителствата, кандидатите минаха през пряко излъчвани изслушвания и отговаряха на въпроси на представителите на страните в ООН.
Само че нещата се върнаха към познатите задкулисни договорки.


*Доминик Бона, “Ромен Гари. Биография”, Колибри, 2014